По колко литра вода е добре да приемаме през лятото?

Лятото може да е сезонът на морето, отпуските и сладоледа, но когато термометърът удари 30°C и нагоре, удоволствието бързо се превръща в изпитание. За разлика от носталгичните летни спомени, жегата от последните дни носи със себе си рискове, за които не бива да забравяме – от дехидратация до топлинен удар.

Чували сме го милион пъти: "Пийте повече вода.“ Но колко точно е това?

Според Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA), препоръчителният дневен прием при нормални условия е около 2 литра за жени и 2.5 литра за мъже. В жега обаче, особено ако се изпотявате активно, нуждата може да нарасне с още 500 мл до 1 литър.

Важно! Не чакайте да ожаднеете. Жаждата е късен сигнал за дехидратация. Пийте редовно – по малко, но често.

Кои напитки и храни помагат (и кои вредят) в горещините?

Подходящи:

Вода с лимон, мента или резен краставица – освежава и стимулира пиенето. Домашни студени билкови чайове – лайка, мента, хибискус, неподсладени. Плодове с високо съдържание на вода – диня, пъпеш, ягоди, краставици, тиквички. Супи и таратор – леки, богати на течности и електролити.

Да избягваме:

Газирани напитки и енергийни напитки – съдържат кофеин и захар, които дехидратират. Алкохол – също води до загуба на течности. Мазни и тежки ястия – затрудняват храносмилането и повишават вътрешната температура на тялото.

Топлинен удар

Това не е просто момент, в който "малко ти се вие свят“. Топлинният удар (heat stroke) е медицинска спешност, при която телесната температура може да достигне над 40°C и да предизвика сериозни увреждания на органите.

Симптоми:

Висока телесна температура Суха, гореща кожа (без потене) Главоболие, замайване Объркване, неадекватно поведение Припадък

Д-р Лилия Георгиева, общопрактикуващ лекар, сподели пред "Фокус":

"Ако човек получи топлинен удар, незабавно трябва да бъде преместен на сянка или в климатизирано помещение, да се разхлади тялото му с мокри кърпи и да се извика спешна помощ. Това не е състояние, което се изчаква да отмине само“.

Кои са най-застрашени?

Деца – особено кърмачета и малки деца, които не могат да регулират телесната си температура добре. Възрастни хора – над 65 г., с хронични заболявания или приемащи лекарства, които влияят на терморегулацията. Хора, работещи на открито – строители, земеделци, куриери, озеленители.