Чудя се защо на този пропаднал фестивал „Евровизия“, излязъл извън пределите на континента, се придава такава задъхана важност? В продължение на десетилетие „Евровизия“ се утвърди като официалното шоу на девиантната хомофилия. Уж трябва да събира хората, да ги приобщава към някаква обща ценност?
Евровизия е заприличала на телевизионен прайд, в който малцинството принуждава мнозинството да приема психопатологията му за норма.
Под предлог, че говорим за музика, се имитира някакъв плонж към ценности, които са меко казано смущаващи. Музиката е приведена до състояние на поносимост, а ефектите са въздигнати в култ. Критериите за победа са размити и изглеждат така, сякаш са писани от надрусани лигльовци, които са трайно очаровани от собствената си лигня.
За да не се обърква драгият еврозрител, „Евровизия“ може да се преформатира от музикален фестивал в прайд на посланията или прайд на флуктуациите.
„Евровизия“, представена като някаква музикална борба на народите, също е объркваща. Всъщност борбата е между външната и нашата склонност да приветстваме „новия световен ред и новото световно нормално”
За да се премине през ритуала е необходимо всяка година публично да се редим за целувка на новия либерален тотем. Не! Не само да го целунем, а да го осмучем хубаво и после да преглътнем с удоволствие. Това не е достатъчно за победа, но е изискуемо за участие. Следват радостни викове „ура“!
Сигурен съм, че ако следващия месец се отключи някоя нова либерална перверзия, точно тя ще се окичи с голямата награда. Няма значение кой ще я срича. Останалите участници ще изглеждат като сломени, налюбени сещатесекакви, които всеотдайно са участвали в кастинг за порно филм, но са си останали само с кастинга и притеснението за нова венерическа болест.
Ще ме прощавате, ама и да се скъсате от реклами, тази ваша пропаганда не стават по-приемлива. Дори не успява да отвлече вниманието на хората от истинските им проблеми.
Войните на глада идват и никакъв вибратор няма да може да замени хляба на масата.