Десислава Любомирова
Миналата седмица две новини, наглед различни, обрисуваха парадокса на един социален проблем у нас. Първо нашумя случаят с кравеферма в пловдивско село, която обяви, че дава 3000 лв. заплата на животновъд без опит. И въпреки че голяма част от работата в стопанството се върши от машини, кандидати няма.
На фона на това отбелязахме поредната статистика, според която България изпреварва сериозно Европа по млади хора, които нито учат, нито работят. У нас неработещите млади хора са 22%, докато в Европа те са средно 12%. Трудно е да не се направи паралел между двете информации. Вицепремиерът Томислав Дончев е прав, че ако през 70-те един млад човек не работи, би умрял от глад, но днес сравнително безоблачното му съществуване на търтей е абсолютно възможно.
Факт е, че основният проблем с безработицата е в по-малките населени места. Ето защо буди недоумение липсата на желание на младите и способни хора от тези региони да се възползват от възможностите, които им се предлагат. Като случая с кравефермата. Това обаче се оказва напълно възможно поради особения манталитет на неучащите, тоест, не особено образовани млади хора, които в същото време са и безработни.
Много от тях считат за непрестижно да работят в кравеферма, дори за 3000 лв. Те като цяло считат за непрестижно да работят, а претенциите им да започнат някъде са абсурдно високи. Тези хора са нискоквалифицирани и като такива могат да полагат само нискоквалифициран труд. В нашата държава, а и навсякъде, той е по-нископлатен. Те обаче очакват да взимат като бармани / шофьори/ общи работници толкова, колкото взима един програмист, инженер или енергитик.
Срещу тези свои претенции те нямат какво да предложат, но въпреки това не виждат в позицията си нищо нелогично или смущаващо. Сами са избрали да бъдат нискоквалифицирани, но настояват, че държавата им е длъжна да им осигури стандарт като на хората, инвестирали в себе си години усилия.
Допълнителен стимул за философията "няма да им работя за 600 лв." е фактът, че те продължават да бъдат издържани от родителите си. Много са случаите на емигрирали майки и бащи, които пращат пари на своите 25- - 30-годишни "деца" и в това "децата" отново не виждат нищо смущаващо. Младата армия от търтеи ощетява сериозно икономиката. Вероятно и като народ бъркаме някъде във възпитанието на новите поколения. При всички положения този феномен вреди на всички замесени.