Проф. Димитър ИВАНОВ
Последният опит на петдесетина кариеристи и обикновени мрънкачи в БСП да свалят Корнелия Нинова от председателския пост се провали. Платформата, от която искаха да я съборят - бламират, бе изборът на водач на партийната листа за евроизборите на 26 май т. г.
За този свой пореден неуспешен опит да си отмъстят на Нинова за лишването им от постове и парични възнаграждения срещу нищоправене и губене на избори те разчитаха на съмнителния авторитет и влияние в партийните структури на Сергей Станишев.
Самият Станишев, без сам да вярва в успеха си, положи усилия да се хареса на медии, политолози и десни политици, системно отричащи новата роля на БСП и Нинова като обществен авангард.
Затова и Станишев, който сам се обяви за водач на някаква си виртуална опозиция в БСП (виртуална, защото няма нито идеология, нито организация, нито лидер) закономерно загуби избора срещу един не особено политически опитен конкурент.
Всъщност, той загуби срещу партията, на която отдавна измени и докара до полуразпад след 13-годишното си председателстване (2001-2014 г.). Като добавим и факта, че Станишев се бори не за социалистическата идея, а за да не изпадне от европейската политика и европейските институции.
Затова и вниманието на Нинова се концентрира върху различията и грубите отклонения в поведението на бившия председател на партията от мисията, визията и стратегията на БСП, провеждани от Националния съвет под нейното ръководство.
А това е не само погрешно поведение, а проява на идейно и организационно фракционерство. Тежки думи, които отдавна не са произнасяни в БСП, но аргументите за тях намираме в призива на Корнелия Нинова: Да освободим другаря Станишев от неудобството да съчетава позиции на ПЕС и БСП, които са различни и ще продължават да бъдат различни.
Кои са тези важни различия?
1. Позициите на ПЕС и БСП по отношение на санкциите срещу Русия. По този въпрос БСП се съобразява с българския национален интерес и с решението на партиен конгрес, а Станишев - не!
2. Разминаванено по Истамбулската конвенция и джендър идеологията, която конвенцията легитимира в Европейския съюз. Партията е е против, обществото е против, Конституционният съд е против, Станишев е - за!
3. Отношението към пакта за миграция, който ПЕС и Станишев приветстват и активно работят той да влезе в действие, докато БСП не приема.
4. Отношението към управлението на ГЕРБ и резултатите от Европредседателството. Оценката на БСП е опозиционна и силно критична, докато на Станишев е примиренческа спрямо ГЕРБ и възхвалителна за председателството на Евросъюза през първата половина на 2018 г.
5. По отношение на националната сигурност и корпуса на бившите и настоящите служители в разузнавателните и контраразузнавателните служби. Станишев години наред демонстрира некомпетентност и безотговорност. По негово време като председател на БСП и министър председател на България бяха извършени законодателни и организационни реформи, които доведоха до разбиване и демотивиране на системата за сигурност. Бе приет т. нар. Закон за досиетата, който освен, че е дълбоко антипрофесионален, нанесе значими морални и психологически щети на десетки хиляди хора и семействата им - традиционен електорат на БСП. И то - само, за да се хареса на антикомунистическите и русофобски ястреби във Вашингтон и Брюксел. Това е силно недалновидна политика, която БСП и Корнелия Нинова не приемат.
6. Необяснима от идейни и политически принципи е пасивността на Станишев към т. нар. "Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен", който без аргументи и мотиви зачерква в обществената памет и съзнанието на младото поколение цял исторически период, с който БСП е свързана.
7. Спрямо съотношението "постове - политики", Станишев иска пост, без да поема ангажимент за определена политика, утвърдена от националното ръководство. Докато Нинова формулира ясни и неотменими политически и социални ангажименти на представителите на партията в бъдещия Европарламент.
8. По отношение на уставните норми - в необуздания си стремеж да бъде издигнат за водач на листата на БСП за евроизборите, Станишев загърбва уставната постановка, че Националният съвет определя водача на листата, подрежда и утвърждава листата по вишегласие, а не избира едновременно първия и втория, т.е. двама водачи.
Вероятно могат да се изброят още антисоциалистически и антисоциални действия на бившия председател на БСП Сергей Станишев, като въвеждането на "плоския данък", безпринципната коалиционна политика и пролибералните решения, но и изброеното дотук е достатъчно, за да осъзнае Станишев ситуацията, в която сам, и с помощта на нефелното си обкръжение, се е поставил.
Може и да му изглежда обидно, може този текст да звучи несправедливо в собствените му уши, но има една истина: щом другарите ти говорят, редно е да се замислиш.
Днес, утре ще бъде късно!
Източник: "Епицентър"