След години отлагане да се въведе механизъм, по който да се определя минималната работна заплата, такъв беше приет в предпоследния работен ден на 48-то Народно събрание. Формулата фиксира минималното възнаграждение като 50% от средното за страната на база период от 12 месеца, а практически ще влезе в сила от 1 януари 2024 година. Какъв ще е ефектът? Пред ФАКТИ говори Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на Конфедерацията.
- Г-н Костов, „… тати ще ми купи колело, но някой друг път – след една година“. На това ли прилича увеличението на минималната работна заплата, което беше решено сега, но ще влезе в сила от 1 януари 2024 година?
- Не съм съгласен, защото решението вече е записано в Кодекса на труда от законодателя - от Народното събрание, и е публикувано в „Държавен вестник“. От тук нататък единственото, което може да направим, е да надграждаме този текст в посока на директивата член 5, в който пише поне 50% от средната за съответната страна. Ако ще има някакви промени, то те ще бъдат в посока нагоре. Както е записано - половината от средната заплата, отчитайки динамиката ѝ в момента у нас, това би трябвало да означава, че догодина по това време ще имаме минимална заплата между 930 и 970 лева.
- А за отлагането във времето… Говорим за след година. Вашата оценка?
- Ние се борихме веднага да влезе в сила този текст, но, за съжаление, депутатите решиха промените да влязат в сила от 1 януари 2024 година. Знаете, че предприехме поредицата от кампании и протести. Помните, че в един момент депутатите напълно се отказаха да променят по какъвто и да било начин Кодекса на труда. Все пак промените влязоха за второ четене в рамките на изминалото Народно събрание и имаме резултат. Решението, което беше взето, няма еднозначен характер, но все пак е добра основа за бъдещ диалог. Знаете, че минималната заплата вече е 780 лв., след като Министерският съвет я определи.
- Този механизъм за определяне на минималната работна заплата заплашва ли функционирането на пазара на труда…
- Не. Напротив. Смятам, че промяната ще изиграе включваща роля към пазара на труда. Когато работната заплата нараства, безработицата намалява. Като цяло имаме растеж в икономиката и нещата се раздвижват. Това се потвърждава и от статистиката след 2007 година на Националния статистически институт. Вече 15 години, когато нараства минималната работна заплата, тя оказва благоприятно въздействие както върху пазара на труда, така и върху бизнеса. В този смисъл всички печелят. Аргументите на бизнеса, че ще фалира, ако се вдигне минималната заплата, за мен не са основателни. Какво се случва в последните години? Минималната работна заплата се вдига с по 50-60 лв. годишно, а в същото време печалбите на бизнеса продължават да растат.
- Какъв ще е ефектът за хората, след като се начислят допълните възнаграждения към минималната работна?
- Към заплатата няма да се начисляват допълнителни възнаграждения. Такъв текст не е приет. Понятието „брутна минимална заплата“ отпадна като предложение. Идеята да се махне „клас прослужено време“ също отпадна. В момента мерим законовоустановената минимална работна заплата към средна брутна минимална заплата - тя трябва да бъде равна на 50%. Всичко допълнително – „клас прослужено време“, допълнителни възнаграждения, е отделно. И така трябва да бъде. Във всички други държави е така. Така го мери и Евростат, така го мерят във всички развити страни. Само в България една работодателска организация говори обратното. Но не съм сигурен дали останалите са съгласни с нея. Нека да забравим за идеята да вкарваме класа в минималната работна заплата. Това няма никакво икономическо, социално и морално оправдание.
- Определената пропорция 50% дава ли поводи за различна трактовка…
- Не. 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. Тук няма място за лев нагоре, лев надолу. Ние искаме да е минимум 50%, за да може така да се договаря минимална заплата за издръжка. При официалната статистика става въпрос за елементарна математика. Вадят се числата, смята се колко е 50% и това е.
- Необлагаем минимум би ли решил проблема с минималното заплащане?
- Би го решил в голяма степен, защото би оставил повече разполагаеми средствата в хората, а тези средства ще бъдат вкарани отново в употреба. Съгласете се, че хората на минималната заплата не спестяват нито един лев - те харчат цялата си сума. Така че 50-60 лева да им оставим допълнително на месец, те ще ги изхарчат. Това е икономическото обяснение защо трябва да има необлагаем минимум. Ако ще се стремим към другите развити страни, навсякъде има такъв. Единствената държава в Европейския съюз, в която минималните доходи се облагат, е България. Да, това ще окаже влияние върху бюджетните приходи, но парите ще се върнат няколко пъти посредством повишен растеж и повишено потребление в дългосрочен период. В крайна сметка това е и инструмент, който да бори неравенството. Знаете, че всяка година в България те са рекордно високи.
- Вашата ставка за необлагаем минимум е…
- Ставката е равна на минималната работна заплата. В момента тя е 780 лв. Точно толкова трябва да бъде и необлагаемият минимум. Това означава, че хората, които работят на минимална заплата, ще си платят само здравните и социалните осигуровки. А данъкът върху доходите от 10%, ще остане за тях. В превод това означава около 70 лв. допълнително разполагаем доход на всеки работещ всеки месец. Да го умножим по 12 месеца, става 13-а заплата за тези хора.