От една седмица живеем в държавата на ужасите. Новините започват, продължават и завършват със случаи за насилие над жени. Дори репортажите от чужбина са за домашно насилие. Само по Анимъл планет не дават филми за насилието на котаците над женските котки, за което искрено им благодаря, коментира Емил Йотовски.
Да се чуди човек как изобщо оцеляват жени в тази България?! Като всяка четвърта, трета… абе направо всяка първа е бита през ден. По моя сметка поне една четвърт от жените, които познавам трябва да са с ТЕЛК. Странно, но не са. Жените, които виждам около мен живеят някак съмнително спокойно. Може и да лъжат, че са добре. Знам ли. Наблюдавам, че се ядосват за работа, пари, деца, липса на време за фитнес и всякакви житейски несгоди.
Но женоцид не виждам.
Обаче… пусна ли си новините започвам да се чудя как въобще човечеството съществува?
Ако бях чужденец и за малко тук, щях да добия впечатлението, че 90% от мъжете в България са татуирани националисти, с по пет висящи присъди за телесни повреди, а останалите 10% са ЛГБТ+-@# със съсипани права, наритани задници и разтечен грим. Жените – до една - боксови круши.
Навремето имах нещастието да бъда войник по време на Възродителния процес. Беше в соц. казармата, в която всяка батарея имаше димитровски стаи, и всеки дивизион имаше политически офицер. Заради ситуацията, в продължение на месец ни държаха в постоянна бойна готовност.
Почти всяка нощ имаше тревога със строяване на плаца с оръжие, а веднъж седмично с изнасяне на позиции. Политическите офицери по два пъти на ден ни строяваха под тревога и ни обясняваха, че турците са ни нападнали и ще трябва да изпълним своя войнски дълг.
Тоест – да умрем. Слава богу, не умряхме.
Но си спомням, че това беше идеален начин да те побъркат. Десетина дни постоянен тормоз, под формата на свеждане на информация, правеше младите ни мозъци напълно свикнали с мисълта, че ще се мре.
Не знаехме за какво ще мрем, но бяхме подготвени.
Сега ми се струва, че се случва същото. Разбира се, по-фризирано и симпатично. Все едно с грижа към теб. Политическите офицери на съвремието ни не искат да умрем, а само да променим светоусещането си. Морала също.
Да гледаме с овчи поглед и разбиране (Не! На никой не му пука какво и дали разбираме.) розовата многополовост, бременните татковци (не питайте с какво ще са бременни), смяната на пола на невръстния ви тийнейджър (защото един френд му казал, че е куул) и партеногенетично бременни майки (мечтайте си).
Обещавам ви, че след месец тормоз с радост ще приемам каквито ни предложат конвенции, само да ни оставят на мира. Ще се подчиним на илюзията, че всичко което виждаме с очите си не е вярно. Нелепиците ще са проверени от фактчекъри, а действителността не разполага със сертификат, и поради тази причина отпада.
Това промиване на мозъци вече съм го виждал. Спомням си го. Разказах ви го. Ако щете ми вярвайте.
Пък и всеки опит да облечете тази истерия като грижа за хората, жените или еднорозите ще останат нелепи. Толкова нелепи, колкото едно време беше победата на тутраканската кокошка носачка над гнилия капитализъм.
Но до тогава – бой по главата.