Тези хора се страхуват. Ама наистина много се страхуват. Това е най-важното, което се набива на очи, след като прочетеш декларацията на едни началници от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тези началници много искат силните на деня да забележат тяхното "разграничаване" от проф. Дарина Григорова. Е защо е това бързане, защо е този страх? Просто защото проф. Григорова изказва идеи, които са в ярък контраст с официозната евроатлантическа идеология. Ето затова университетските шефчета, наречени Академичен съвет, нямат търпение да подчертаят колко много не са съгласни с всякаква опозиционност. "Тук се говори срещу властта на Негово Величество султана и затова аз излазям", казваше Кириак Стефчов. Тези са същите - кириакстефчовци, които излазят винаги, когато някой прояви смелост.
А проф. Григорова е не само смел човек. Тя е автор на много книги и научни статии, които показват изключително задълбочено познание за историята и настоящето на Русия. И именно от позицията на това знание тя прави своите интелигентни анализи, които толкова дразнят евроатлантиците. Защото те не са умни. Те не четат. Те ползват опорките на официалната политическа коректност. Затова и толкова се страхуват от хора като проф. Григорова. Посредствеността винаги се страхува от таланта. Затова посредствеността винаги е в множествено число. Анонимните шефчета срещу личността проф. Дарина Григорова. Не знам как ще завърши тази битка. Но съм абсолютно сигурен, че България има нужда от личности като проф. Григорова. От личности, които имат смелостта да мислят.