По моя информация, отказът на Борисов да подкрепи кабинета Габриел - независимо, че у нас медиите твърдят обратното - е довел до големи трусове в отношенията му със Запада. На практика, провалът на единствено възможния проевропейски кабинет в условията на война е разгневил сериозно нашите съюзници. Защото те не могат да бъдат избудалкани като част от българите за истинските причини - захватът на Пеевски.
Силен знак в тази посока е бил отказът на помощник държавния секретар на САЩ Джеймс О’Брайън да се срещне с Главчев и Борисов при своето посещение у нас - представен като фал на външния ни министър, който спешно бе заменен … с Главчев. Тънкият момент е, че този американски секретар отговаря за налагането и контролирането на санкциите - включително на Магнитски.
Случайно или не, завърталият се в медиите като водач на ГЕРБ в софийска листа лауреат по Магнитски и бивш финансов министър - след тази случка отпадна от нея.
Случайно или не, на провелата се голяма международна конференция в София за влизане на България в еврозоната седмица по-късно - Главчев е отказал участие, въпреки че е трябвало да я открие в присъствието на шест бивши премиери и вицепремиери от Европа. Знак, че ББ и ДП могат да спрат България по пътя ѝ към европейска интеграция - т.е явно предстоят драматични събития за България през следващите месеци с неминуемата среща на думи и дела за ББ и ДП.
Всичко това напомня късния Живков, който под силния геополитически натиск от СССР за гласност и перестройка прие тактиката на “снишаване” - на думи подкрепяше, но всъщност на практика саботираше промените. А жертва станаха всички надолу по веригата на властта, повярвали в новото време. Дори премиерът Гриша Филипов тогава - за което някой ден подробно ще разкажа.
И сега не е по-различно - на думи ББ подкрепяше “евроатлантическата” сглобка, но сега - по моя информация - има свирепа гонка срещу всички кметове и политици от ГЕРБ, които са сътрудничили с ПП-ДБ по време на сглобката.
Както се казва, “крушата не пада по-далеч от дървото”. Надали има по-красноречиво обяснение за този съветски манталитет от една блестяща епиграма на Радой Ралин:
“Докато не стане ясно думите не са ли фрази,
и от ляво, и от дясно, човек трябва да се пази!”
Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора