Преди време, ден след посещението на турския външен министър Хакан Фидан в Москва, излезе информация, че турска и сирийска делегация са се срещнали във военновъздушната база Хмеймим, Сирия, управлявана от Русия.
После е имало втора среща в Багдад. Естествено, че Русия е в дъното на такива срещи. Москва има интерес от омиротворяване на обстановката в Сирия и не случайно дълго време поддържаше т.н. процес от Астана, за да се намери решение за край на тежките битки на сирийска земя. Където играчите са толкова много, интересите толкова разнопосочни, че по-скоро се говори за разделяне на Сирия, отколкото за мир в страната на Асад.
Оказва се, че и Анкара е заинтересована от възстановяване на нормални отношения с Дамаск и първите опити за контакт, разбира се, са чрез спецслужбите на двете страни. Несъмнено събитията в Близкия изток и опасенията от разрастване на войната от Газа из целия регион водят до промяна на играта, включително с очакване за изненади в Сирия. Години наред в страната съществува статукво, при което САЩ, Иран, Русия и Турция поддържат свои позиции.
С нормализирането на отношенията между Дамаск и Анкара статуквото би се нарушило. ЦРУ, по писания в американски медии,се опасява, че ще загуби мястото си, ако Турция и Сирия се разберат. От една страна се заговори, че САЩ ще напуснат Сирия, а от друга на практива се въвежда нова стратегия като сливат терористични структури в Северн Ирак и Сирия. Така се разширява влиянието.
В отговор Анкара реши да играе твърдо и организира в Ирак среща с представители на ПКК приемани за съюзници на Вашингтон, които са в пряка връзка със сирийските кюрди. Напрежението по линията със САЩ нарасна.
На дневен ред обаче остана да виси въпросът какво следва, ако САЩ наистина напуснат Сирия. В каква посока ще са изненадите? Още повече, че в Сирия САЩ с техните военни сили са разположени в сирийските петролни полета. Според Анкара основната цел на Вашингтон при оттегляне, за да се съсредоточат върху Китай, е да се гарантира сигурността на Израел. Необходимо им е споразумение между Риад и Тел Авив, за да балансират Иран с консорциум, ръководен от Саудитска Арабия. После да приобщят Асад към Риад, вместо да е съюзник на Техеран.
Риад вече има посланик в Дамаск, а изтече информация, че „Асад е имал случайни разговори със САЩ, коиго ги определил като политика чрез изкуство на възможното”. Без да се забравя, че Пекин вече успя да установи повече от контакти между Техеран и Риад и това активира действия от страна на Вашингтон в тази част на Близкия изток.
Известно е, че съюзници на САЩ в Сирия са сирийските кюрди, тяхната организация YPG, която е братска на ПКК и целта е те да получат частична автономия в Сирия. По този начин да се обвържат с Дамаск и да им се дърпат конците от Вашингтон. Това е нещо, което Москва им предлагаше още преди години и то с далече по-внушителна автономия.
Сега САЩ искат избягване на провал като този в Афганистан и наблюдават с внимание обявените от Асад планове за диалог, целящ да се получи политическо решение за северните сирийски райони. Иракски медии съобщават, че премиерът на страната, Судани, има желание да улесни диалога между Анкара и Дамаск и го обсъжда с двете страни поотделно.
Предварителните условия на Дамаск са турските сили да се изтеглят от Сирия и след това да започне диалог. Но и в това отношение има промяна. На този етап се посочва, че за започване на диалог е достатъчно Турция „да заяви намерение да се изтегли от сирийските земи”. Сигналът е, че има облекчение в условията за разговори за нормализиране на отношенията. Министърът на отбраната на Турция, Яшар Гюлер, говори, че са „готови да подкрепят приемането на всеобхватна конституция, провеждането на свободни избори, цялостна нормализация и създаване на сигурна среда. Да се гарантира сигурността по нашите граници и тогава ще се обмисля изтегляне на турските войски”.
В преговорите с Дамаск участват и Русия, и Иран, което не се посреща с възторг от Турция. Турските условия за нормализация на отношенията с Дамаск са да подкрепи борбата с тероризма, да разоръжи ПКК, да изгони терористите, идващи от Ирак в Северна Сирия и да осигури безопасно завръщане в страната на бежанците. Едва ли Дамаск е в състояние сам да изпълни такива условия, но в диалог винаги се разчита на компромиси. Особено, когато Израел с танкове стои на границата с Ливан, където Сирия години наред бе водеща сила. Още повече, че Израел често обстрелва с ракети сирийски територии и дори извърши нападение в Дамаск върху дипломатическо представителство на Иран, където бяха убити висши военни на Техеран.
Сега тежките оръжия по границата с Ливан са насочени към Хизбула. Онази Хизбула, която е с роля и в самата Сирия и битките ѝ за съхраняване на Сирийската държава. Хизбула, която е перлата в короната на иранските проксита. Светът отново е на нокти и с тревога за нов горещ конфликт.
Всички тези събития ускоряват контактите между играчите на терен. САЩ настояват за избори , които ПКК да организира в Североизточна Сирия, но те бяха отложени от май за 11 юни, а после за август. Турция настоява за пряка намеса, но САЩ имат свои планове. В отговор Турция провежда поредица от контакти и интезивна дипломация с редица международни събеседници, в които участва МВнР, МИТ и МО. Гласност не се дава. Само коментар, че „ако САЩ допуснат избори в Северна Сирия и усилията им за създаване на държавност там, Анкара и Вашингтон ще се изправят една срещу друга страни”. Каквото и да означава това.
Но кюрдският въпрос е повече от болезнена тема за Турция и се счита,че това застрашава целостта на страната и че е лост за влияние на САЩ. Затова тонът се втвърдява и се предупреждава, че може да се получи „конфронтиране дори на военно ниво”. Разбира се, че Анкара не може и не е в състояние да рискува военна конфронтация с Вашингтон. Турски медии съобщават, че всъщност е точно обратното. Защото това би взривило атлантичедския световен ред. Дори и влиянието по света на САЩ да намалява. Такъв извод се прави, защото САЩ „не успяват да подчинят Русия, не са в състояние да смажат Иран и не могат да се справят с Китай”.
Оказва се, че тези усилия на САЩ водят до обратни резултати, каквото и друго да се внушава. Но това едва ли означава, че Анкара има по-силна ръка срещу Вашингтон по темата. Пречи и вътрешното положение в самата Турция. Пречат и връзките със САЩ в рамките на системата - от бизнес до политика, ог правителство до държавни институции, членство в НАТО и създадената атлантическа система по света. Без значение, че опитът за преврат от 15 юли 2016г в Турция постави повратна точка в отношенията между двете страни.
Турция къде открито, къде завоалирано посочва САЩ за инициатор на този опит за преврат. Някои турски медии дори пишат, че това е достигнало „до разлагане на нацията”. Всъщност така се води борбата за власт. По целия свят, не само в Турция. Въпроси дали е необходимо да се рискува конфронтация със САЩ, за да се защитават национални интереси и суверенитет са теми, които все по-често се дискутират сред медии, общество и политици. Заплахата от военна конфротация охлажда страстите, но, както винаги, отговорите са по-малко от въпросите. Важното е да се следят процесите. Особено от съседите и при нажежената обстановка в геополитиката напоследък. Наистина светът не е само Украйна и Газа.