Коментарът на журналиста Драгомир Иванов е публикуван във Фейсбук
Ясно е, че от позицията на свръхсила и самозабравяне мнозина властници са склонни да четат международното право, както дяволът срича евангелието, но Владимир Путин тия дни няма спирачки. След очевадното незачитане на Будапещенския меморандум (1994), Кремъл продължава със свободното тълкуване на международни решения и договори и манипулирането им за собствени нужди.
Във вторник външното министерство в Москва де факто призна независимостта на Крим, а в изявлението си по повод декларацията на Върховната Рада в Симферопол се позова на прецедента с Косово. Руското МВнР посочва решението на Международния съд на ООН от 22 юли 2010 г., в което се казва, че едностранно обявяване на независимост на част от държава не нарушава нормите на международното право.
Все пак примерът с Косово не е напълно валиден в сегашната ситуация,
доколкото бившата сръбска провинция не се е присъединила към друга държава. (Ако приемем логиката на доводите за "американска агресия", то Косово нито е станало 51-ви щат, още по-малко косоварите са го поискали, нито пък са се слели с Албания.) Но към днешна дата по всичко изглежда, че Крим иска да влезе в състава на Русия. Ще се изясни след референдума в неделя.
Още една юридическа фриволност на Путин: в сряда по своя инициатива той разговаря с влиятелния деец на кримските татари, бивш председател на Меджлиса и дисидент от съветско време Мустафа Джемилев. По разказа на последния Путин е поставил под съмнение независимостта на самата Украйна, визирайки отделянето й от СССР: "По въпроса за териториалната цялост Путин спомена, че самопровъзгласяването на независима Украйна не било напълно съвместимо със съветските норми, които предвиждали съответни процедури за излизане от СССР. Такава беше позицията му", казва Джемилев пред украински журналисти.
Нека припомним: Украйна обявява независимост от СССР на 24 август 1991 г., три дни след провала на августовския пуч. По това време т.нар. Парад на суверенитетите набира мощ - от съюза вече са излезли Литва (11 март 1990), Грузия (9 април 1991), Естония (20 август 1991) и Латвия (21 август 1991). Решенията са взети от националните им парламенти и не противоречат на съветската конституция. Според последния й вариант от 1977 г. във всичките редакции - от октомври 1977 до декември 1990 г. неизменно присъства един чл. 72, който лаконично гласи:
"Всяка съюзна република си запазва правото на свободно излизане от СССР."
Този член се използва и на 8 декември 1991 г., когато ръководителите на РСФСР (Б. Елцин и Г. Бурбулис), УССР (Л. Кравчук и В. Фокин) и БССР (Ст. Шушкевич и В. Кебич) подписват прословутото Беловежко споразумение, което слага край на СССР и дава началото на ОНД. Русия, Украйна и Беларус са страните - основателки на първото обединение, по Съюзния договор от 1922 г. Трите разпускат Съветския съюз през главата на М. Горбачов, който по това време трескаво подготвя нов съюзен договор и вярва, че може да спаси империята, като признае суверенитета на отделните държави - които да влязат в един вид "конфедерация".
Тогава по логиката на Путин излиза, че 12 от бившите 15 съветски републики нямат валидна независимост
- тъй като всички те, с изключение на Беларус, Русия и Казахстан, напускат съюза преди Беловежкото споразумение. В деня на самото подписване провъзгласяват независимост в Минск, руското отделяне идва на 12 декември 1991 г., а последна се маха Казахстан - на 16 декември.
Ако питате Горбачов, той и до днес смята, че сбирката в Беловежката гора е "държавен преврат" и "тайна операция за разделянето на съюза". В спомените си (изд. на български от КК "Труд", 2013) той я приравнява с кагебисткия пуч през август и твърди, че и в двата случая иде реч за коварни заговори.
Беловежкото споразумение според него е подготвяно тайно, "зад гърба на народа",
нарушава съюзната и републиканските конституции, "гради се на лъжа и измама" - също както и неуспелият преврат през август. (Горбачов дори пише, че заговорниците доложили първо на американския президент Дж. Буш за свършеното.) Още един особено ярък израз от мемоарите на първия и последен съветски президент, който още не може да прости на покойния Елцин предателството в резиденция "Вискули": случилото се онзи декември било "заговорническо умъртвяване на жив, макар и силно травмиран, субект чрез разчленяване на тялото му".
Мисли ли така и Путин? Какво ли се върти в главата му - и действително ли иска да съживи умъртвеното туловище? Под каква форма - постсъветски (евразийски) райх? Ако Крим е само началото в начертаването на нова граница между руския и европейския свят, на една трета Руска империя (по И. Кръстев), то кой е следващият на мерника му?
Конспиративна (леко параноична) хипотеза: Литва, Естония и Латвия (първите отделили се) успяха да се измъкнат от съветската орбита и днес за техен късмет са в ЕС и НАТО. Путин най-вероятно ги е прежалил, но с цената на затягане на примката около останалите някогашни съюзни републики. Видяхме какво се й се случи на Грузия през август 2008-а. Сега е ред на Украйна.
По-нататък в списъка е Молдова,
където приднестровският конфликт попарва евроатлантическите амбиции на всяко правителство в Кишинев. Следва Азербайджан, която продължава да е във война с Армения заради Нагорни Карабах. По хронологическа линия се задават сериозни неприятности на Узбекистан и Киргизстан.
Тъй или иначе човекът, за когото разпадът на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век", няма изгледи скоро да се спре. Набрал е инерция, по пътя му почти няма прегради - а тези, които могат да ги сложат, не смеят. Оптимистичното е, че все пак това е тръс по урва надолу.