Татарите в Крим ще чакат обещаното 3 години

За основния извод от проведения в неделя референдум в Крим и съдбата на стратегическия полуостров разговаряме с доктора по история и българин от Украйна Михаил Станчев. В специално интервю за Факти.бг той коментира ситуацията в региона и съдбата на постсъвестското пространство.

Какъв е основният извод от проведения в неделя референдум в Крим?

В Крим стана това, което се очакваше да стане. Дълги години, вместо да инвестират в този чудесен край, и Русия и Украйна дискутираха на кого принадлежи Крим. Абе, на Господ! От зората на цивилизацията там са живели древни народи – кимерийци, таври (оттук се казва Таврида), после гръцка и прабългарска колонизация, а след това вече и татарите, които искрено смятат, че това е земята на техните предци.

Кримското ханство придобива самостоятелност по време на руско-турската война 1768-1774 г. и след десет години Екатрина II ликвидира не само кримската автономия, но и запорожкото казачество, включвайки ги в състава на Руската империя.

Основният извод е, че жителите на Крим, които очакваха, че техните проблеми ще се решават постепенно от властите в Киев, така и не дочакаха, затова гласуваха за своето желание да се присъединят към Русия.

93% от гласоподавателите, ако се вярва на официалната кримска статистика, гласуваха за присъединяването.

 

Каква ще е съдбата на живеещите на полуострова татари?

Повечето от татарската общност бойкотираха референдума. Не мисля, че съдбата на татарите ще се промени драстично в една или друга посока, но повечето от тях могат да имигрират в Турция, защото нямат доверие на руснаците, които не веднъж са ги депортирали в Сибир. Макар, че руските власти ще се опитат да намерят консенсус с татарите и дори могат да им предложат нещо като културно-национална автономия.

Михаил Станчев е роден през 1954 г. в Южен Казахстан, където родителите му са изселени от Бесарабия по време на сталинските репресии. Баща му Георги Станчев през 1933 г. е обявен за “враг на народа”, арестуван и изпратен от родното село Кортен към Задполярието. По време на Втората световна война е преместен в Казахстан, където дочаква освобождаването и оневиняването си. Михаил Станчев е доктор на историческите науки. Завършва история в Харковския държавен университет и специализира българистика. Работил е в Харковския авиационен институт, в кметството на Харков, в Министерството на външните работи на Украйна, в харковската областна държавна администрация. През 1998 - 2001 г. е съветник и временно управляващ посолството на Украйна в България. Защитава докторски дисертации в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и в БАН. Специализира мениджмънт и управление на предприятия, стратегии за икономическо развитие, управление на външноикономическата дейност в Германия, Франция, САЩ и Япония.

Сега кримската власт вече от „името на народа“ ще провъзгласи своята независимост. В момента местното население в Крим има голямо очакване за по-добър живот. Русия уж обещава, че ще има поръчки за промишлеността, ще се изпращат туристи и т.н., обаче се страхувам, че това ще остане само като очакване.

При нас казват, че „обещаното се чака три години“. Дано да е само три.

 

Какви стъпки трябва да предприеме Украйна за разрешаване на кризата?

Официалните власти в Киев закъсняха с реакцията си за Крим – „след дъжд – качулка“. Те трябваше да предприемат мерки в течение на тези двайсет години, когато се провъзгласи независимостта. Би трябвало да се предвиди, че Крим ще реагира остро по въпроса за статута на руския език и за по-широки пълномощия в икономически план.

Още в началото на кримската криза нито министър-председателят Арсений Яценюк, нито председателят на парламента и и.д. президент и главнокомандващ на украинската армия Олександър Турчинов не заминаха за Крим, за да се опитат да намерят начин да излязат от кризата.

От Киев провъзгласяваха за даване на по-големи пълномощия (най-широка автономия), но никой от управляващите не се опита да разреши кризата.

Вместо това тръгнаха по САЩ и ЕС да им помогнат да се справят с вътрешните проблеми. А в същото време веднага след референдума кримските власти обявиха за национализация на държавната украинска собственост.

За официален Киев референдумът е нелегитимен, както и за международната общност, обаче за властите в Крим това вече няма значение. Ще се предприемат стъпки по линия на Европейския съд и възможни икономически и политически санкции, но не мисля, че те ще бъдат конструктивни.

За в бъдеще украинското ръководство ще трябва да направи изводи и да преговаря с новото (дори и нелегитимно за Киев) кримско ръководство и с Русия при посредничеството на ЕС за регулиране на кризата.

 

Каква трябва да е позицията на ЕС и НАТО по отношение на кризата в Крим?

За европейската общност събитията в Крим са нарушаване на международното право. Обаче икономическите и дори военните санкции няма вече да решат проблема. И ЕС, и НАТО ще останат само наблюдатели и ще изказват своята морална подкрепа, обаче реално няма да предприемат нищо.

ЕС изпусна своята възможност още през 2004 г. да подкрепи правителството на Юшченко в неговите евроинтеграционни намерения. Останаха само декларации, че ЕС поддържа намеренията на Украйна за асоциирането.

 

Ефективни ли ще са санкциите на Запада срещу Русия?

Ако бъдат предприети тотални и заедно със САЩ санкции срещу Русия, те могат да имат ефект. Обаче и ЕС, и САЩ нямат обща платформа за това. САЩ се страхуват, че със своите санкции ще изгубят руските пазари и че европейските конкуренти ще ги изпреварят. ЕС също няма обща позиция не само за Крим, но и за Украйна като цяло.

Дори даването на финансова помощ на правителството на Украйна няма да гарантира провеждането на демократичните реформи в страната. Русия вече даде да се разбере, че няма да се уплаши от санкциите, същевременно повечето от руските фирми започнаха да си изтеглят парите от американски и европейски банки и да ги инвестират в Русия.

 

Очаквате ли Путин да проведе подобни референдуми и в други региони на постсъвестското пространство?

Не може да се отрече, че Крим винаги е бил зоната на геополитическите интереси на Русия.

По официалната информация на украинската служба за сигурност – на 15 март в 8 области в Източна Украйна с помощта на Русия се подготвяха едновременно демонстрации в подкрепа на кримския референдум – „Руска пролет“.

От Крим се предприеха опити на руски войници да преминат към материковата част на Украйна, обаче бяха блокирани от украинската армия. Като цяло, Русия има интереси в Източна Украйна, много от промишлените предприятия са руски, и перманентно ще подкрепят сепаратистките тенденции на местните правителства.

Мисля, че след кримския референдум Руската държавна дума ще признае легитимността на референдума и независимостта на Крим. Това беше целта на Русия, но няма да открие процедура за присъединяването на Крим като субект на Руската федерация.

Това може да предизвика и да провокира международната общност и Киев и ще бъде прецедент след Втората световна война в нарушаването на международното право и принципите на ООН. Обаче Русия може да предложи на Крим като „независима“ република да влезе в Митническия съюз и в ОНД.