Първо, между политическите намеренията изразени в тяхните документи и реалното политическо поведение на лицата предсталяващи коментираните партии, има сериозно разминаване. Едно е да извъшваш спорадични действия и шумни популистки акции, и друго е да имаш цялостна политика обхващаща проблематиката в нейната съвкупност, както и да са налице ясни позиции и становища свързани с опазване на околната среда. Липсват адекватни предложения в нормативен план, не се дефинират потребните за страната ни виждания по европейските програми и проекти.
Второ, разминаване в публичния образ на лидерите им, с тяхното реално поведение подчинено на користни и лични интереси. Дълги години вече едни и същи провъзгласили се за единствени радетели на опазването на природното богаство в България „организации и личности” в навечерието на важни политически събития засипват обществото с бомбастични разкрития и примери за колосални далавери за милиарди левове. За всички, обаче вече е ясно, че тези „зелени завеси”, за да прикрият техните машинации за печелене на европейски програми и средства. Стремежа е да се респектира държавната администрация и общественото мнение и с лекота да си прокарват за десетки милиони левове проекти със съмнителна полезност.
И третото, в своята дейност зелените противопоставят, вместо да приобщават гражданите и отделни региони и сектори в икономиката. Явяват се в редица случаи спирачка за предприемчивостта на бизнеса. Така се блокират много дейности и се въвличат в различни спорове и тромави бюрократични процедури. Особено показателно е саботирането на местни проекти и инициативи и такива финансирани с национални и европейски средства. Заради евтиния популизъм и псевдоекологичната компетентност, не само се заблуждава обществеността, но и се лишават десетки населени места от развитие и поминък. Съдят собствената си държава, за да печелят популярност и екопроекти. Кадруват се цели държавни структури и институции. Компрометира се цялата кауза – екология.
Искаме да има инвестиции „от вън“, а къде е българският бизнес интерес – защо го убиват преди да е проходил даже!
И тук възникват много въпроси:
Къде е вашата екологична загриженост за териториите по морето придобити от замяна на земеделска земя и вече застроени?
Има ли нещо общо между активноста на „зелените“ и скандалите в Пампорово?
Къде е загрижеността за десетките терени, паркове и градинки в София, Варна, Пловдив и др., които са жертва също на заменки? А какво стана със стотици имоти на армията, почивни домове, имоти на здравеопазването и социалното дело заменени за почти нищо?
Къде е загрижеността за чистота на въздуха, водите, почвите, за качеството и безопасността на храните?
Къде е отговорността за състоянието на природните паркове и защо се бави реализацията на планове за тяхното управление, както изискват нормативните документи?
Очевидно е, че обществото ни иска българската природа да има истински защитници чрез политическо представителство, а не организации прикриващи със „зелени” имитации користните си цели. Екопопулизмът, както всеки друг популизъм, може и да изглежда привлекателен и да печели обществени симпатии, но както се вижда на практика, той не само не решава нито един важен въпрос, но и създава атмосфера, в която и компетентните органи да не могат да правят това ефективно.
Настоящите избори показаха, че екопопулизма не печели политическата подкрепа на българския избирател. Ето защо е необходимо осмисляне на политическите реалности и създаването на автентичен политически субект реално работещ за устойчивото развитие на природата и ресурсно обезпечена икономика. Налице е обективна потребност от формиране на ново политическо представителство.
Съхраняване на българската земя, природни богатства и традиции за развитие на модерно земеделие, осигуряването изхранването на българина с местни качествени и безопасни храни ще благоприятства пряко и за решаването на проблемите свързани с демографската криза, безработицата и бедността, развитието на регионите и съхраняване на културно-историческото ни наследство.
Българското общество има нужда от политическо представителство, а не да е потребно само за избор на представящи себе си политици.