Значението на националните отбори във футболния свят девалвира все повече. За националните селекционери става все по-трудно да събират най-качествените си футболисти за важните мачове на националните отбори, а клубовете все повече обземат техните кариери.
В днешно време националните отбори са притегателни сили основно за футболистите, които тепърва правят пробив в своите кариери или в периодите около Световните първенства. Иначе за големите звезди националните отбори все повече започват да стават по-скоро досадно задължение. Факт е, че и качеството на мачовете на национално ниво започна постепенно да спада. Повечето националните селекции по-скоро внимават да предпазят своите състезатели от контузии, за да се спасят от гнева на клубните отбори.
Пример през последните дни е националният отбор по футбол на България. Националният селекционер Ивайло Петев прави чудеса от храброст, за да събере някаква селекция за предстоящата контрола с Румъния, борейки се с нежеланието на клубните отбори да освободят совите играчи от предсезонните подготовки. В международен план култови ще си останат скандалите, които Алкес Фъргюсън вдигаше на националните селекционери, искащи да използват негови футболисти в разгара на сезона. През есента пък Жозе Моуриньор постоянно нападаше Висенте Дел Боске за непрестанните повиквателни към контузения Диего Коща. Стигна се до там Фабрегас да моли на Дел Боске да не го вика за един от мачовете на Испания, за да може да е във форма за мачовете на клубния си отбор Челси.
Проблемът е, че националните отбори отдавна нямат онова маркетингово значение, което имаха в миналото. Каквото и да си говорим, Пеле и Марадона станаха най-добрите в историята благодарение на изявите си в селекциите на Бразилия и Аржентина и далеч след това заради тези в клубните си отбори. Днес обаче Кристиано Роналдо е свързван най-вече с Реал Мадрид и някъде след това хората си припомнят, че е португалец. Същото се отнася и за Лионел Меси, който на първо място е звездата на Барселона и чак след това капитанът на Аржентина.
В днешно време клубните отбори генерират много по-голяма фенска маса и много повече печалби. Постепенно трофеят от Шампионската лига в национално значение започва да е равностоен на световната титла. Феновете в отделните държави треперят повече, за това да видят дали техния клубен отбор ще играе в евротурнирите, от колкото за представянето на националната селекция. За пример можем да дадем България, където участието на Лудогорец в най-елитния клубен турнир предизвика много по-голямо вълнение сред феновете, от който и да е мач на националния отбор през последните години.
Каквото и да си говорим в момента футболът е бизнес, а този бизнес е насочен към клубовете. Към тях се целят спонсорите и в тях големите футболисти стават големи звезди. Националните отбори все по-често започват да се възприемат като една лъскава витрина, чрез която футболистите могат да се покажат на големите клубове. Единствената константа си остава Световното първенство. Когато има Мондиал, националните селекции са най-важни. На него звездите стават легенди, а талантливи футболисти са способни да изригнат и да влязат в голямата игра, както през миналата година го направи Хамес Родргиес. Този шампионат обаче също вече започна да отстъпва пред клубните надпревари. За това говори и фактът, че „Златната топката“ отиде в Кристиано Роналдо.
Португалецът се представи феноменално на клубно ниво, но на Мондиала не блесна по никакъв начин. Преди време в годината на Световно първенство за него щеше да е невъзможно да се добере до „Златната топка“, без да е блестял за националния си отбор. Нещата обаче вече не седят по този начин. Много експерти открито заявиха, че представянето в няколко мача, били те и на Световно първенство, няма как да заличи впечатленията от цялостното представяне на един футболист на клубно ниво.
През последните години от УЕФА правят някакви опити да върнат интереса към националните отбори. Те разхвърлиха техните мачове в квалификациите за Евро 2016 в дни и часове, които да са възможно най-удобни за зрителите. Готвят и допълнителни турнири на национално ниво, за да могат тези селекции да настигнат клубните.
Ясно е обаче едно. Феновете стават все по-склонни да живеят с успехите и неволите на любимите си клубни отбори и да приемат националните, като някаква кауза по задължение.Самите клубове вече използват влиянието си, за да оказват натиск над националните селекции относно повиквателните на футболисти. Някои звезди дори напускат националните си отбори, за да могат да се посветят изцяло на клубните. В крайна сметка там са големите пари и там е голямата слава. Ако нещата продължават така, може един ден националните отбори да се превърнат просто в една забавна атракция, разтушаваща феновете между паузите на клубните първенства.