Ивайло Петев направи своя дебют като селекционер на националния отбор по футбол на България в събота, в контролен мач срещу Румъния.
От този дебют едно нещо стана ясно. На Петев ще му е трудно да промени нещо съществено в този отбори. Вината обаче не е в него. Той очевидно има желание за работа, иска да води отбора и определено е амбициран да се докаже. Проблемът обаче е че на този отбор му липсва реална класа. Срещу Румъния България игра основно с играчи, които до сега не са играли редовно в отбора, подкрепяни от няколко утвърдени имена като Дяков, Гаджев и Манолев. Момчетата направиха нелош мач и може да се каже, че стояха прилично на терена. Това обаче на този етап изглежда като максимума, на който те са способни.
И за това не са виновни футболистите. Това просто си е тяхното ниво, по-добри от тях няма и те просто не бива да бъдат обвинявани за това. Реално България не разполага с футболисти, които могат да я дърпат напред. Дори не става въпрос за някакви световни звезди. Става дума за играчи на отбори от топ 4 на първенствата в Европа, играещи редовно в съставите им. С такива обаче не разполагаме. Ивайло Чочев все още чака шанс да се наложи в италианския Палермо, Тодор Неделев все още дори няма достъп до първия отбор на Майнц 05, а Симеон Славчев бе отдаден под наем от Спортинг Лисабон на Болтън. По този начин със статута на звезди в националния отбор могат да се ползват Георги Миланов от ЦСКА Москва и Ивелин Попов от Кубан Краснодар. Играчи на прилични отбори в руското първенство, които не са точно европейски сили.
Самото им присъствие в първия отбор го прави малко по-ефективен, но далеч не и по-класен. Към момента на България й липсват футболистите, които могат да решават мачове. Липсват й футболистите калени в битки на най-високо ниво. България имаше шанс да спечели своята контрола срещу Румъния, когато в един момент младият Радослав Василев излезе сам срещу вратаря. Неговият удар обаче бе твърде неточен и победата ни се размина. Точно футболисти, които да решават подобни ситуация липсват на националния отбор. А когато такива няма, няма как да се надяваме на големи международни успехи.
Преди години България поддържаше ниво на средна европейска футболна сила, движеща се близо до големите, защото имаше изпълнители, които бяха калени в големи първенства. Повечето от тях може и да не бяха звезди, но имаха опит на най-високо ниво, който се отразяваше на цялостното представяне на отбора. Ясно е, че Бербатов беше звезда, която дори и да не блестеше в повечето мачове с отборите от най-висок ранг, спокойно измъкваше отбора в срещите с равностойни противници или такива под неговото ниво. В същото време имахме натрупалите изключителен опит в отбори от водещи европейските първенства Мартин Петров и Стилян Петров. Станислав Ангелов, Чавдар Ангелов и Благой Георгиев пък играеха сравнително редовно в Бундеслигата. Неслучайно и между 2006 и 2008 г. бяхме толкова близо до класиране на Европейското първенство в Австрия и Швейцария. Нашият отбор тогава не беше пълен със звезди, но разполагаше с играчи с опит на най-високо ниво, които можеха да са поне конкурентноспособни в напечените мачове или тези срещу по-класни противници.
Днес България не разполага с такива играчи. Някаква класа на отбора придават само Попов, Миланов и Манолев, които обаче си остават футболисти гравитиращия около средното ниво. Лудогорец успя да събере всичко най-качествено от българските играчи в А група, но е факт, че успехите на клуба в Европа се дължат основно на чужденците. Не е случайно и това, че неговите български футболисти не блестят особено с националната фланелка.
За това и няма за какво да се сърдим на Ивайло Петев за евентуален негов провал начело на националния отбор. Сякаш ние самите просто трябва да проумеем, че колкото да ни се иска Георги Миланов да е Сеск Фабрегас, Ивелин Попов – Гарет Бейл, а Андрей Гълъбинов – Серхио Агуеро, те просто не са. Те си имат лимит на възможностите, който просто не могат да прескочат. И за това не са виновни те, просто няма по-добри, които да ги заменят. България разполага с национален отбор, който в най-добрия случай може да достигне до някакво средняшко ниво. За повече ще е нужна мащабна програма за развитие на млади футболисти, за каквато от много време всички говорят, но никой не осъществява. До тогава ще си стоим в посредствеността, просто не разполагаме с класа за нещо повече.