Финалът на Европейското първенство във Франция бе перфектно резюме на целия турнир – разочарование. Надпреварата ще бъде запомнена като че ли със сблъсъците между футболните фенове и някои техни положителни прояви (като викингския поздрав на исландците), а не със събитията на футболния терен.
Португалия бе коронясана за първи път в своята история, побеждавайки домакините на финала в Париж. Тази Португалия, която записа само една победа (в редовното време) по време на целия турнир. Тази Португалия, която се класира за фазата на директните елиминации след три равенства в групата.
За първи път Европейското първенство се проведе с 24 отбора, което позволи на отбори с 3 точки (да, с една победа) и на трето място в групите си да играят осминафинал. В едни други времена Португалия щеше да си е у дома още след групите.
Но в това се крие чарът и величието на футбола. Съдбата си знае своето. През 2004 година, когато португалците бяха домакини и трябваше само да победят Гърция на Ото Рехагел, стъпиха накриво. Тогава гърците направиха немислим подвиг, въпреки че си спечелиха и титлата за най-грозно играещият тим.
Статистиката след мача бе показателна – 15 срещу 1 отправени удара в полза на Португалия, 58% на 42% притежание на топката.
Е, как само се обърнаха нещата сега. На „Стад дьо Франс” французите отправиха с 9 удара повече от съперниците си, владяха повече топката, имаха повече корнери, както и удари в очертанията на вратата.
Но това няма никакво значение. Футболът е най-обичаната игра, защото е непредсказуем. В едни други времена Португалия щеше да е отпаднала още в груповата фаза. Но тази „грозна“ Португалия си заслужи златото на финала.