Първата ни медалистка от Олимпийските игри в Рио Елица Янкова изрази радостни емоции минути след спечелването на бронзов медал в категория до 48 килограма в женската борба. "В медиите четяхме само негативни неща. Наричаха ни "туристи". Показахме, че България все още има лъвски дух", бяха първите думи на Ели пред микрофона на БНТ.
"Нямаше какво да губя. Знаех, че мога, тренирала съм го. Посвещавам медала на целия отбор, на мен, на треньорите, на абсолютно всички", сподели Янкова веднага след схватката.
По-късно тя говори по-подробно пред българските журналисти и заяви:
"Разбира се, че съм щастлива, от две години се боря при жените. Доволна съм, предполагам, че и цяла България се радва, все пак това е първи медал за делегацията. Бях подготвена, бяха трудни тези срещи, все пак е Олимпиада. Може по списък да изглеждаха лесни, но като се наредят на тепиха, всички са яки. Най-трудният мач беше този за медала, защото или си тръгваш с нещо голямо, или си тръгваш с нищо. Знаех си, че щом се боря докрай и със сърце, ще издържа в двубоя", сподели Янкова.
"Знам какъв е бил трудът ѝ на аржентинката, разбирам я. Докато се борим, сме съпернички с нея, след края не сме", добави тя за срещата си за бронза с аржентинката Бермудес.
"Преди Олимпиадата бях доволна само, че съм тук. После си казах, че съм тренирала много, те не са нищо повече от мен и ще се боря, пък каквото стане. Сутринта като станах си помислих, че отивам на финал и съм готова за битка", коментира Ели за очакванията си за турнира.
"Най-голяма заслуга има личният ми треньор Петър Касабов, с него съм преживяла и караници, и хубавите моменти. Той ме е изгледал, израснах с него. Баща ми е борец, ама той не искаше аз да се занимавам с борба, защото е толкова лош спорт", заяви нашето момиче за хората, които имат най-голяма заслуга за успехите ѝ.