Българската футболна звезда Димитър Бербатов зарадва деца на събитие. Бившият национал се снима с много свои фенове, а освен това записа своеобразен рекорд, след като раздава автографи близо 3 часа и половина.
"Това е рекорд. Усещането е готино. Трябва да правим хората щастливи. Това е част от работата на известните, на нас спортистите. Това понякога показва и разликата - колко време може да отделиш на хората, които те харесват", започна Бербатов.
Той призна, че може би е време да спре с футбола: "Хубавото е, че хората постоянно ме питат къде ще играя. Може би забравят, че съм на 37 години вече и постоянно ми се иска още и още да играя. Моето желание е същото, но човек трябва да е реалист и да знае възможностите си в момента. Ще видя още известно време, ако не може да се намери добра оферта от отбор, може би е време да окачим обувките на пирона. Възползвам се да тренирам с Берое, за да поддържам форма. За съжаление, толкова време като си играл в чужбина, вече си надраснал някои неща, които се случват в България. Просто няма да бъде каквото ми се иска да бъде", каза нападателят.
Бербатов даде мнението си и за предстоящия финал на Световното първенство, както и за това кого е подкрепял на Мондиала.
"Бях за Англия, но те вече отпаднаха, а за финала нямам предпочитания. Дано да стане хубав мач. Стискам палци и на двата отбора. Играх заедно с Даниел Субашич и заради това от лични симпатии малко наклонявам везните към Хърватия. Иначе Мбапе прави феноменално световно първенство, но може би му е малко рано за “Златната топка”, но пък нищо чудно скоро да я вземе заради начина, по който върви напред. Когато бях в Монако той е бил младо момче. Даже не знаех, че е там", продължи Бербатов.
“Помня, че имам голове срещу хърватите. Както се казва - били са ми абонати, но се вижда, че с времето те вървят напред. Хората там са развили футбола. Имат страхотни играчи, а и явно знаят как да изградят силен отбор. Тази разлика между нас и тях трябва само да ни амбицира. Гледайки успехите, които постигат съседните страни, нашите момчета трябва да си кажат “Ето, искам и аз да съм като тях. Но за да го постигна, съм длъжен да работя здраво”. Няма място за самосъжаление. Амбицираш се и искаш да стигнеш там, където са те. Все някога ще дойде и времето на българския футбол. Надявам се да постигнем отново постижението от 1994 г. и дори като хърватите да го задминем", завърши българският нападател.