Финалът на Световната купа по шахмат при мъжете ще е с участието на Магнус Карлсен. Великият шампион, който е поставян в топ 3 на историята на шаха заедно с Боби Фишер и Гари Каспаров ще спори за титлата в Баку, Азербайджан.
Това само като уточнение колко престижен е турнирът. При дамите от долната половина на схемата във финала игра втората поставена в турнира. От горната половина до спора за титлата достигна 20-годишната българка Нургюл Салимова.
Тя е родом от село Крепча, област Търговище. И проби в големия шахмат. През 2024 година трябва да участва в Турнира на претендентките. Там ще има 8 изключително силни състезателки, а победителката ще си спечели правото да играе в мач за шахматната корона при дамите.
Нургюл вече е сред най-известните имена в родния спорт и за нея тепърва изглежда ще се пише и говори много у нас и в чужбина.
Тя се представи геройски в Баку.
За отбелязване е, че тя нямаше никаква българска подкрепа в Азербайджан. Нито треньор, нито секундант с нея. Причината е финансова, административна и т.н.
Може да си представим колко е трудно да издържиш сам психически на толкова силен турнир. Личното ми мнение е, че неточностите на Салимова в последните 2-3 партии може да се дължат именно на липсата на шахматна и дори морална подкрепа за нея на живо в Баку.
И отново лична позиция, едва ли ще е проява на добър вкус за водещи родни политици, ако се наредят на опашка да се снимат с Нургюл Салимова при завръщането ѝ в България, ако незабавно не започнат да правят стъпки към разрешаване на административно-финансовите проблеми в шахмата ни.
А относно българската школа в шахмата - тя е сред малкото, които имат световни шампиони при мъжете и жените - Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Колко популярен обаче е шахматът сега в училищата и като клубна структура е любопитен въпрос?
А това, че Нургюл Салимова беше сама в Азербайджан е допълнително изпитание за нея и сигнална лампа за България.
За Салимова тепърва предстои трудното в шахмата - да се задържи в елита и да атакува, дано, короната. Ще е добре административна България да подходи с нужния респект към таланта ѝ.
Коментар на Тервел Илиев