Любомир Евтимов Ганев е български волейболист. Роден е на 6 октомври 1965 г. в град Русе. Висок 210 см. Пост: диагонал на разпределителя. Започва спортната си кариера в "Дунав Русе". Състезава се седем години за ЦСКА, като пет пъти е шампион на България. В мъжкия национален волейболен отбор е от 1985 до 1998 г. Носител на бронзов медал от Световното първенство във Франция през 1986 г. От 1991 г. играе за италиански отбори. От 1992 до 1995 г. играе за Алпитур (Кунео), където получава прякора си Лупо. Отказва се от активна състезателна кариера през 1998 година. От 2012 г. е вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. Има верига магазини за облекло за гиганти; представител е за България на фирмата за спортни принадлежности "Асикс", управител на фирма за метанови станции и уредби "Ремикс България".
Любо Ганев за състоянието на волейбола при мъжете и жените, успехите и проблемите специално за Факти.бг
Какво според Вас трябва да се направи, за да се подобрят условията за развитието на волейбола в страната? Смятате ли, че има нужда от подобряване на материалната база и изграждане на нови спортни съоръжения?
Волейбол в България е имало доста отдавна, със сигурност ще продължава да го има. Разполагаме с много бази, много школи, места, където се тренира волейбол, и особено такива за подрастващите. Естествено, че е добре ако има възможност базите да бъдат още по-добри, по-модерни и стопанисвани, така че да бъдат намалени разходите за поддръжка и отопление.
Какви са предизвикателствата пред българския волейбол?
Предизвикателствата са, че както всички масови отборни спортове, трябва да имаш не само база – зала, отопление, мрежи, топки. Трябва да има и подходяща екипировка, а наред с материалното, дори по-важно обаче е, да има желание у трениращите, да има и кадърни треньори, които искат да се занимават с волейбол. Такива неща за щастие не ни липсват в България. Младите деца трябва да се запалят по самия спорт, защото именно от тях ще произлязат и бъдещите ни шампиони.
Ние, като федерация, се стремим да направим волейбола най-популярният спорт в страната. Опитваме се да направим абсолютно всичко нужно за това, дори вече излъчваме вътрешните мачове от шампионата по телевизията. Волейболът обаче си остава игра на грешки, важно е да учим децата как да правят по-малко такива.
А какво е нивото на вътрешния ни шампионат спрямо първенствата на водещите страни?
В България няма достатъчно инвестиции в спорта. В Италия, където имат закон за това, в който се казва, че когато инвестираш в спорта, парите ти се приспадат като част от данъците, имаш някаква облагаемост. Тогава много повече хора инвестират и респективно е по-лесно за развитието му. Истината е, че няма как да се мерим с шампионати като тези на Италия или Русия. Все пак, дори и когато двата отбора са малко по-слаби, но горе-долу на едно ниво, винаги става интересен сблъсък и имаме едни красиви моменти, които също могат да бъдат оценени. Нашата основна цел е да направим родния волейбол малко по-атрактивен, за да може да накараме повече хора да искат да дават пари за него. Чак тогава вече, един отбор, когато е уверен, че има в пъти повече от нужните средства, то той може да си позволи да вземе някой чужденец, да се подсили, съответно и шампионатът да вдигне нивото си.
Последните две години българският национален отбор на 3 пъти оставаше 4-ти на почетната стълбица. Това за успех ли трябва да се счита или за провал?
Да бъдеш в четири поредни първенства за последните две години в топ 4 в света, мисля че може само да ни радва. Досега волейболът ни никога не е имал толкова постоянство в представянето си. Някой път сме били трети, в следващия момент – седми, после осми. Така че това може само да ни прави горди, че сме българи. Със сигурност и мъжете, а и жените ни имат светло бъдеще пред себе си. И двата ни тима са много млади. Моето мнение е такова, че мъжкият отбор ще достигне своя апогей на възможностите си на Олимпиадата в Рио. Отборът е с много млади момчета, а не бива да забравяме, и че те играят едва от миналата година заедно в този състав, в тази конфигурация. Въпреки това мотивацията и желанието са налице. Националите ни осъзнаха, че могат да бъдат много близо до големите резултати и всичко зависи само от отиграването на 1-2 топки. На европейското видяхме, че ако бяхме отиграли по-различно няколко точки срещу Италия и Сърбия, можехме да вземем и медали. На Олимпиадата в Лондон също имахме възможност да отиграем такива срещу Русия, но и тогава не ни провървя. Фактът е, че момчетата вече осъзнават, че са един силен отбор и че играейки заедно - като колектив, те играят един за друг, помагайки си и това е правилният път, по който трябва да върви един успешен тим. Индивидуален състезател може да бъде много добър като качества, но когато няма помощта на колектива, нищо не става и отборът не върви нагоре. Националите ни вече повярваха в себе си, знаят, че хубавото тепърва им предстои, знаят, и че само играейки добре, готвейки се добре, и тренирайки сериозно ще могат да постигнат големите резултати. Пожелавам им го от сърце, сигурен съм, че ще се справят. Защото всички са освен добри волейболисти, и достатъчно мотивирани и искат да се докажат на спортното поле. Вярвам в тях.
Жените също ни радват с резултати. Миналата година направиха едни перфектни мачове на Гран при, победиха Олимпийския шампион Бразилия. След това на Европейското биха и европейският, после не успяха, но и на тях им пожелаваме успех. Знаете, че от 12 год. не бяхме се класирали на Световно. Любопитно е , че само 6 държави в света имат представители както при мъжете, така и при жените. България е една от тях, което означава, че цялата организация е направена така, както трябва да бъде. Ще се надяваме и те да ни зарадват с големи успехи. Мъжете имат Световна лига, жените ги чака следващо Гран при. Много поводи за радости ще имаме тази година, много интерес и много погледи насочени към волейбола.
Какви са отношенията на БФВ и държавата?
Държавата се опитва да помогне с толкова, с колкото може, но ние никога не сме разчитали само на нея. Знаете, че БФ по волейбол всяка година се осигурява с много повече пари, отколкото държавата предлага. Защото ние си поставяме високи цели, за които трябват много средства. От държавата се полагат по 40-45лв. на ден, как ще изхраниш мъж, който е 2.10 с тези пари. Знаете, че големите спортни постижения изискват големи усилия, знаете, че треньорският щаб на моменти е по-голям от състезателите, имаме помощник-треньори, имаме статистици, анализатори, масажисти, доктори. Това е за всяка една гарнитура. Съответно всички тези хора получават заплата, по финансиране от държавата се полагат общо за 5-6 човека допълнителен щаб, а ние имаме поне 15. Така, че ако разчитаме само на държавата, няма как да се справяме. Затова се опитваме да търсим допълнителни спонсори. Искам още веднъж да благодаря специално на Цветан Василев от Корпоративна търговска банка, с който 2012г. постигнахме един договор за партньорство, за спонсорство, който ни гарантира 4 години – до 2016 г., така да се каже, една финансова стабилност, която ни дава възможност да посрещнем с гордо вдигната глава всички предизвикателства, които ни очакват занапред. Знаете, че и с ТВ7 имаме договор за медийно партньорство, защото целта за телевизията не е само да предлага мачове, а тези мачове да бъдат интересни. За волейбол в България се говори по 2 причини – когато има скандал и когато има мачове. Както целият свят говори за футбол, така трябва да направим и ние – да се говори за волейбол.
Как върви работата с подрастващите, с бъдещето на родния волейбол? Обръща ли се нужното внимание на Детско юношеските школи /ДЮШ/ към клубовете? Има ли интерес към волейбола от страна на младите?
Да, интерес има. Има много клубове, школи традиционно като Левски и ЦСКА, имат доста млади състезатели. Най-голям, логично, е проблемът при по-малките населени места. Но постоянно се раждат талантливи деца, които мечтаят да станат спортисти. Просто трябва да имаме вяра в тях, да ги поддържаме.
А Вие кое бихте определили като най-големия си успех в кариерата си като състезател?
Преди 15 години спрях да играя волейбол. Оттогава се занимавам само с бизнес. Аз съм такъв човек, че дори да постигна нещо, веднага си поставям някаква друга цел, защото човек трябва да има цел в живота, която да следва и когато я постигне, да не се задоволява с това, а да търси нещо повече. Аз съм такъв. Радвам се, че в последните 2 години, когато съм с мъжкия национален отбор, просто се подмладявам с 20 години, върнах се в годините, когато спортувах. Бях го позабравил това нещо, признавам си. Искам един ден хората да си спомнят за мен като бизнесмен, така както сега си спомнят като спортист. Това е моята цел в живота. В спорта съм постигнал абсолютно всичко, каквото съм поискал. Пожелавам си медалите ми от бизнеса да бъдат повече отколкото медалите в спорта. Не мога да отлича точно един момент, защото постоянно си поставям нови цели. Последното предизвикателство е , когато преди 1 година, започнах да се занимавам отново с „Асекс”. За една година спортната ми марка успя да облече 15 федерации, над 150 спортни клубове, а мечтата ми е да облечем 50% от спортистите в България с ”Асекс”. Човек дори и да започне от нулата, когато вярва в нещо, ще го постигне. Това е едно от важните неща, на които спортът ни учи – дори и да се провалиш в нещо, ставаш, продължаваш да удряш главата в стената, докато не успееш. Искам да правя максимума от всяко нещо, което работя. Мога да кажа че съм доста щастлив човек и се гордея с постиженията си.
Какво ни предстои оттук нататък? Ще бъде ли проведенo някое голямо състезание и у нас?
2015 г. сме домакини на Европейското първенство. Най-доброто определено предстои. Още 2012 г., когато сключихме договори с нашия генерален спонсор – Корпоративна търговска банка и с ТВ7, точно това си казахме – че 2015г. в България искаме да се говори само за волейбол. Разбира се, има някои субекти, които са недоволни от това по какъв начин работим, но БФВ е сдружение от клубове и щом са ни избрали да ги ръководим, и щом успехите са налице, значи и пътят избран от нас е правилен.
Отборът на "Дунав Русе" влезе в елитната група на НВЛ. Това как Ви кара да се чувствате? В Русе се строи и нова модерна спортна зала?
Радвам се, естествено. Опитваме се да помагаме с каквото можем, макар че аз лично си ходя рядко в Русе.
Има три града, които са потенциални домакини за Европейското първенство, което страната ни приема 2015г.– Варна, Пловдив или Русе. Градът, който подсигури най-добрите условия ще се присъедини към „Арена Армеец” в посрещането на мачовете.
На 1 януари 2015 г. ние трябва да кажем кой е вторият ни град-домакин, така че, този град, който е с най-напреднал етап на строеж на залата си, ще е и печеливш.
Все пак ние сме взели това домакинство заедно с Италия и трябва да направим всичко възможно да се представим така, както се представихме миналата година във финалите на Световната лига. Знаете, че нашите взаимоотношения с ръководителя на Международната федерация по волейбол са много добри. Всички хора в нея са там, за да помагат за израстването на волейбола в световен мащаб. Нашата държава, колкото и да е мъничка, това, че сме винаги в елита на световния волейбол, може само да ни помогне.
Ето, успяхме да вземем домакински квалификации за жените за Световно първенство тази година. 2012г. пък – парадокс – две олимпийски квалификации у нас. Това досега не се беше случвало в историята на световния волейбол. Една държава да бъде домакин в две олимпийски квалификации в една година. Това е прецедент в историята и означава, че позициите, които сме си заслужили в Международната федерация, са много добри. Това, което ние искаме е, когато ни се гласува доверие, да се представим така, че когато дойдат, да кажат: „Евала! Как сте го направили?! Друг път, ако имаме възможност, пак ще ви дадем да сте домакини.“ Така че, нещата винаги трябва да са реципрочни, взаимни и се стараем всичко, което правим, да го направим по най-правилния начин.