Германия достигна до два полуфинала на последните световни първенства, като неизменно бе отстранявана от отбора, който впоследствие печелеше титлата. Преди четири години германците разполагаха с един много млад отбор, разполагащ с много потенциал. Днес този отбор вече е узрял, а потенциалът му е почти на макс. Така, че германците влизат в надпреварата като един от големите фаворити, като световната титла е единствената им цел.
Нападението
Реално това е зоната, в която германците изпитват несигурност. Те разполагат с опитни нападатели, които обаче не са точно световна класа. Мирослав Клозе е неизменен фактор в немския отбор през последните над десет години, като само два гола го делят от това да подобри рекорда на Роналдо за най-много голове на Световни първенства. Нападателят на Лацио обаче е на 35 и вече отдавна е преминал зенита на своята кариера. От друга страна това ще му е четвъртият Мондиал, като до сега е играл един финал и два полуфинала, неизменно блестейки за маншафта. Дори на резервната скамейка, той е лидерът на своя отбор, като опитът му може да помогне във важните мачове.
Клозе ще си партнира с добре познатия си Лукас Подолски. Футболистът на Арсенал така и не успя да постигне постоянна форма на клубно ниво, като представянето му е винаги на приливи и отливи. Когато играе за Германия обаче Подолски се променя и винаги е неизменна класа за своите съотборници. Той е централен нападател, но почти винаги играе по крилата, в помощ на тарана. Макар и да не е в най-добрата си форма, Подолски може да е изключително полезен от задни позиции в моментите, в които получи свободни пространства пред себе си. Другият вариант за върха на атаката е Томас Мюлер. Футболистът на Байерн Мюнхен направи феноменален Мондиал в ЮАР, ставайки голмайстор на шампионата. Той действа най-добре зад централният нападател, промъквайки се в празните пространства. Изключително силен е в играта с глава. В Байерн през този сезон, обаче Мюлер бе преквалифициран в крило, като вече е повече халф, от колкото нападател. В халфовата линия на Германия обаче има голям потенциал и едва ли има нужда единственият, наистина класен нападател на отбора, да не играе на върха на атаката.
Халфовата линия
Това е зоната, в която Германия разполага с най-голям потенциал, вероятно измерим само с този на Испания. Голяма звезда в центъра на терена за немците е Месут Йозил. Неговата звезда изгря на последния Мондиал, където се утвърди като новия лидер на немците. Йозил е то типа плеймейкъри, които не задържат много топката, а моментално я разпределят на играчите около себе си. Той е диригентът, който може да сътвори скоростна контраатака за секунди, което го прави и незаменим за отбора. През този сезон той премина в Арсенал, като имаше нужда от време за адаптация в Англия, но постепенно се адаптира и започна отново да напомня за себе си.
Около него по крилата ще се подвизават Марко Рой и Андре Шюрле. Ройс е футболистът в най-добра форма в германският отбор. Той притежава прекрасен комплекс между скорост и техника, като може да изпълнява и плеймейкърски функции. Ройс е способен съвсем сам да изгражда атаките на своя отбор и да прави пробиви, които са буквално кошмарни за противниковите бранители. Това на гърба си изпитаха футболистите на Реал Мадрид, които в Шампионската лига трябваше да преглътнат загуба с 2:0 от Борусия Дортмун, като и двете попадения бяха на Ройс. Шюрле пък е взривно крило, чието най-голямо качество е скоростта. Открие ли му се празно пространство той просто го използва, като е изключително опасен на контратака. В Байер Леверкузен Шюрле бе използван почти като нападател. След като премина в Челси обаче той трябваше да се съобрази с много дефанзивният стил на отбора, като сега в защита е почти толкова добър, колкото в нападение.
Другият фактор в халфовата линия на германците е Марио Гьотце. Гьотце беше крайъгълният камък за успехите на Борусия Дортмунд през последните години, превръщайки се в истински диргент, що се отнася до офанзивните действия на даден отбор. Плеймейкърът може да действа и на върха на нападението, като фалшива деветка. Най-добър обаче е в зоната зад нападателя, комбинирайки в атака. През последният сезон Гьотце премина в Байерн Мюнхен, където не може да се каже, че е неизменен титуляр. В случаите, в които получаваше шанс за изява той все пак доказваше своята класа, като сега ще трябва да го направи и за националния си отбор.
Функцията на опорни халфове ще поемат Бастиан Швайнщайгер и Сами Кедира. Швайнщайгер е лидерът на Германия, като с действията си в центъра на терена може да подсигурява защитата и да помага в организирането на нападенията. Изключително физически играч, действащ безгрешно при въздушните единоборства. Основният фактор за успехите на Байерн Мюнхен през последните години. Кедира пък имаше тежък сезон в Реал Мадрид, като трудно достигаше до титулярно място, така че не е много ясно в каква форма ще е за мачовете в Бразилия. Той е типичният войн в средата на терена, вършещ основно черната работа с покриването на защитата и печеленето на единоборства. Голямото богатство за германците на тази позиция обаче се казва Тони Кроос. Той е прекрасен разиграващ халф, който освен да помага в защита, може да действа и като втори плеймейкър. Пасовете му от дълбочина са с инженерна точност, можещи да сложат началото на дадена атака за секунди. Той е много полезен и в разиграванията, като чрез него германците могат да разиграват топката в центъра в продължение на минути.
Защитата
Капитанът Филип Лам е лидерът на защитния вал на Германия. Железен защитник, който е изключително труден за преодоляване лице в лице. Той може да изпълнява и функциите на опорен халф, имайки изключителна визия за играта и комбинативност. Той може да навързва взаимодействието между защитниците и халфовете, което го прави ключовата фигура за „маншафта“.
Партньор ще му е Матс Хумелс, който е сърцето на отбраната на Борусия Дортмунд. Хумелс е прекрасен защитник, който освен всичко е надарен с добра техника и умението да изнася топката в предни позиции. Проблемът при него е, че има мачове, в които не пази много добра концентрация, което води до грешки от негова страна в отбрана. Противниковите нападатели определено ще дебнат за точно такива моменти. Когато е концентриран обаче, Хумелс е наистина защитник от световна класа. В немската отбрана блести и Пер Мертезакер, който е един от лидерите на отбора на Арсенал. Прекрасен бранител, който е много силен във въздушните единоборства и може да отчая противниковите нападатели.
По бековете ще действат звездата на Борусия Дортмунд Марсел Шмелцер и титулярът на Байерн Мюнхен Джером Боатенг. На вратата сигурен титуляр е Мануел Нойер, който със своя Байерн Мюнехн се утвърди като един от най-добрите, а може би и най-добрия вратар в света. Конкуренцията му обаче ще е много силна, тъй като формата на Вайденфелер е прекрасна и той винаги ще може да се включи в някоя по-напечена ситуация.
Треньорът
Йоахим Льов води Германия през последните 8 години, като вече постигна рекорд за наставник с най-добри показатели в историята на „бундес тима“. Той обаче все още няма спечелен международен трофей и точно това ще трябва да постигне в Бразилия. През последните няколко години той извърши подмладяване в отбора, което даде нужните резултати и Германия вече е тим пълен с много талант. Селекционерът обича прагматичния футбол, опрян на скоростта и физическата доминация в центъра на терена. С времето Льов създаде един отбор, играещ почти перфектно на контраатака. В последно време експериментира и с испанския стил на разиграване и фалшива деветка, който просто не е стилът на Германия. На Световното първенството ние ще видим един бърз и изключително мощен немски тим, чиято единствена цел ще е спечелването на неговата четвърта световна титла.
Германия е един от отборите, разполагащи с най-много потенциал във всяка една игрова линия на това Световно първенство. Нападателите на отбора може и да не са в най-добрата си форма, но за сметка на това са изключително опитни и знаят как се играе на Мондиал. Те ще са подкрепяни изключително много от задни линии, където германците разполагат с неизчерпаем ресурс, на който ще разчитат за поредния си международен триумф.