Възможно ли е автомобил с мощност 24 к.с. да развие 140 км/ч? подобно постижение изглежда трудно дори днес, а през 40-те години на миналия век граничи с фантастика. Експериментален VW Kaefer, разработен в края на Втората световна война, обаче се справя с предизвикателството.
В началото на 40-те години на миналия век немският инженер Курт Фолкхарт започва работа по аеродинамична версия на Volkswagen Typ-60, един от прототипите на легендарната Костенурка. Така се ражда проектът V2 Sagitta, който има за цел да провери на практика изследванията на барон Райнхард фон Кьониг-Фахзенфелд.
Фолкхарт монтира алуминиева каросерия върху шасито на Typ-60 с толкова нисък коефициент на въздушно съпротивление, че колата безпроблемно развива 140 км/ч въпреки смешната мощност на 1.1-литровия боксерен мотор.
Войната спъва проекта и единственият екземпляр V2 Sagitta е завършен чак през 1947 г., след което изчезва. Дълги години от Volkswagen смятат експерименталната Костенурка за безвъзвратно изгубена, докато не е открита случайно в Австрия.
Автомобилът е откупен и закаран във Волфсбург, където го възстановяват. Миналия януари инженерите на VW решават да проверят обтекаемостта на V2 Sagitta и тестват колата в аеродинамичен тунел.
Резултатите са изумителни. Творението на Курт Фолкхарт има коефициент на въздушно съпротивление Cd=0.217 при челна площ 2.1 квадратни метра. Това означава два тъпи по-добра обтекаемост от стандартната Костенурка (Cd=0.46 при челна площ 1.8 м2).
Постижението на Фолкхарт обаче добива адекватни мащаби едва при сравнение със съвременни автомобили. През 1947 г. немският инженер постига по-добра обтекаемост не само от Volkswagen Golf VII с неговия Cd=0.27, а и от действащия световен шампион по аеродинамика сред серийните автомобили Mercedes-Benz CLA с коефициент на въздушно съпротивление Cd=0.22.