В началото, в исторически аспект, чакаме промяна, защото имаме пророчество, че ще имаме време за края на света. Светът ще има край, той не е безкраен. Виждаме, че всички развития – и технологични, и политически, и антропологически – ако щете, водят в тази посока. Има се предвид деменцията на човека, която със сигурност ще се увеличи, защото технологиите „изяждат“ мисленето ни, работата ни, микромоториката ни – всичко – и заемат мястото на човека. И той няма как да не деградира. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и в предаването „Разговор“ богословът Георги Тодоров.
„Всички тези тенденции, видими и измерими, показват, че това движение надолу на човечеството ще продължи. И в нравствен смисъл не можем да очакваме в макроисторически план някакви изненади. Можем да очакваме и се надяваме на добри изненади в по-среден план и в нашия човешки план. Винаги има хора, които се спасяват, и винаги ще ги има. Да, възможно е да има периоди да не е така, както свети Атанасий Велики се е опълчил на целия свят и след това се е оказало, че е бил прав. Чисто теоретично би могло да се изживее някакъв период на възход на някоя държава или някой континент. Защото виждаме как се увеличава възможността да се придвижваме – вместо с крака, с космически кораб – и това е добре. Но технологиите увеличават и възможността да се извърши грях. На ниво технологии нещата няма как да спрат“, добави гостът.
„Но как може да се сгреши… Ако говорим за тези тенденции на многото полове, примерно. Така се поставя въпросът за човека. Ако човекът започне да се „разтваря“ в пространството – да не се знае къде свършва, да не знае кой е той, да може да си сменя идентичността: днес съм мъж, утре съм жена, вдругиден съм котка, имам право и да съм пън. И ако благодарение на технологията ние можем да променяме телата си – да кажем, имплантирам си ръка, която е 5 метра, която се разгъва – тази технологична възможност няма граници“, каза още Георги Тодоров.
„И най-интересното е, че с удължаването на живота имаме една единствена съставка в човека, която е с вечна годност – душата. Ние остаряваме, боледуваме – но душата е вечна. Когато човекът се опита без душа да бъде вечен, той подменя себе си“, сподели още богословът.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.