Последните инциденти с кораби в Черно море показват, че войната в Украйна вече има пряко отражение върху сигурността и икономическите интереси на България. Според Кузман Илиев регионът се превръща в пространство на сблъсък между Русия, Украйна, НАТО и Турция, а атаките срещу инфраструктура и плавателни съдове увеличават риска за търговските маршрути. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Кузман Илиев, председател на партия „България може“.
– Г-н Илиев, последните атаки срещу кораби в Черно море отново поставиха въпроса за сигурността на корабоплаването. Превръща ли се Черно море в „мъртва зона“ и какви са реалните рискове за България?
– Черно море действително се превръща във военна зона и това е най-големият военен риск пред България. От години предупреждавам, че целият военен блок на НАТО, от една страна, и Русия с нейните партньори, от друга, се подготвят за подобна конфронтация. Сега виждаме някои от нейните проявления.
Проблемът е, че в България много често гледаме на отделните инциденти изолирано – кораб е ударен, друг е потънал – без да разглеждаме по-широкия контекст. Черно море е пространство, в което се сблъскват интересите на глобални геополитически сили и блокове.
– Какво означава това конкретно за българската икономика?
– Цената вече я плащаме. През България преминават огромни количества стоки и товари. Ако само 10% от тези потоци бъдат намалени заради повишения риск, това означава милиони тонове по-малко товари. Ако към всеки тон се добави допълнителен разход заради по-високи застрахователни премии и рискове, говорим за стотици милиони евро допълнителни разходи. Това оскъпява производството и създава сериозни икономически предизвикателства за България.
– Според вас как се стигна до сегашната ситуация с корабоплаването в Черно море?
– Не е наша работа като българи да даваме генерални оценки кой пръв е започнал взаимното унищожение. Но е важно да познаваме политическия контекст. Преди време Украйна започна интензивни удари по руска инфраструктура, включително по складове и кораби, свързани с износа. Имаше атаки срещу руски кораби с жито в Азовско море. Тогава трябваше да си зададем въпроса: няма ли да има отговор?
И отговорът постепенно се превърна в натиск върху украинските пристанища. Започнаха да се атакуват инфраструктура, мостове, складове и други обекти, които преди това не бяха атакувани в същия мащаб.
– Казвате, че България днес плаща цена за тази ескалация. Но как трябва да реагира българската държава?
– Най-важното е да не бързаме с оценки, когато нямаме всички данни. България е сериозна държава и трябва да се държи като такава. Виждаме как след всеки инцидент започва спор кой е агресорът, кой е виновен и как трябва да реагираме. Но трябва да си зададем и следващия въпрос: какво правим след това? Ако само отправим гневна нота, какво постигаме? Трябва да мислим стратегически, а не емоционално.
– Вие самият допускате различни версии за произхода на дроновете и атаките. Не е ли опасно да се правят предположения, преди да има разследване?
– Именно това казвам. Не трябва да избързваме. Най-вероятно може да има логика в една или друга версия, но без предварително да разполагаме с всички данни е несериозно да правим категорични заключения. Особено когато говорим за инциденти в зона, в която се води война и в която действат различни страни.
– Споменахте и ролята на Турция. Какво е значението ѝ за развитието на ситуацията в Черно море?
– Турция има свои интереси и те в много отношения са в противовес на руските. В момента може да има сътрудничество между Турция и Русия в определени сфери, включително енергетиката и туризма, но Турция не може да приеме Черно море да бъде доминирано едностранно от Русия.
От друга страна, Турция е член на НАТО. Затова ролята ѝ е изключително важна. Ако се стигне до по-сериозно включване на Турция на страната на Украйна или до промени в режима на военните кораби през проливите, това би било много сериозна ескалация.
– Според вас България и Румъния вече се превръщат в част от по-голяма военна логистика на НАТО?
– Да. В България се изграждат инфраструктура и логистика, които трябва да свържат Централна Европа с югоизточната част на източния фланг на НАТО. Става дума за мостове, тунели, транспортни коридори и възможност за по-бързо придвижване на войски.
Не трябва да си представяме, че всичко това се прави, за да имаме по-добра инфраструктура и да забогатеем. Има и военно-стратегически интерес.
Когато се говори за милиарди инвестиции в инфраструктура по югоизточния фланг на НАТО, обществото трябва да разбира, че част от тази инфраструктура е предназначена и за придвижване на военна техника и войски.
– В такъв случай увеличава ли се рискът България да се превърне във фронтова държава?
– Ако НАТО затвърди военната си линия към Русия и конфликтът продължи да ескалира, България действително може да се окаже фронтова държава.
Трябва да разберем нещо много важно – това няма да бъде обикновена война, в която армии се сблъскват на бойното поле и след това всичко приключва. Говорим за противостояние между ядрени сили. Ако се стигне до използване на балистични и свръхзвукови ракети, инфраструктурата на държавите може да бъде унищожена много бързо – пристанища, мостове, комуникации, бази данни, интернет инфраструктура, водоснабдяване.
– Призовавате за дипломация. Но възможна ли е тя в момента?
– Няма друг работещ вариант освен да се седне на масата и да се разбере какво искат руснаците и какво искат украинците. Големият проблем е, че не разбираме конфликта достатъчно добре. Хората си мислят, че един ден руснаците просто са се събудили и са атакували Украйна. Но конфликтът има предистория. Трябва да слушаме и противника. Това не означава непременно да заемаме неговата страна. Означава да разберем какво мисли и какви са неговите цели.
– Какво според вас трябва да направи Европа?
– Европа трябва да се превърне в силен медиатор и да използва влиянието си, за да се стигне до преговори. Продължаването на военната конфронтация има огромна цена. Украйна пострада изключително много икономически, жертвите са милиони, а последствията за Европа също са сериозни. Не виждам как можем да постигнем трайно решение без дипломация.
– Критичен сте към увеличаването на разходите за въоръжаване. Защо?
– Защото влизаме в спирала. Едната страна се въоръжава, другата отговаря, след което ние казваме, че трябва да се въоръжаваме още повече. България има ограничени ресурси. Ако вземаме огромни заеми за оръжия и едновременно с това инвестираме в нови системи за противодействие на дронове, трябва да си зададем въпроса докъде ще стигне това.
Дроновете са оръжие на новото поколение войни. Украйна и Русия вече имат огромен опит в това отношение. Ние трябва да мислим много внимателно какво означава това за България.
– Какво би се случило, ако конфликтът между НАТО и Русия продължи да ескалира?
– Тогава залогът става огромен. Не говорим само за конвенционална война. Говорим за възможност от унищожаване на инфраструктурата на цели държави. Не трябва да си представяме, че една подобна война ще бъде ограничена само до войници и военни бази. Ще страдат гражданите, столиците, икономиките. Затова не разбирам защо някой си представя, че залогът е малък.
– Какво попречи на Съветския съюз и Запада да стигнат до пряк сблъсък по време на Студената война?
– Дипломатите. Те намираха начин да свържат Хрушчов и Кенеди. Имаше договори за стратегическите ядрени оръжия, за противоракетната отбрана и за други сфери. Днес дипломацията почти се превърна в мръсна дума. Всеки, който говори за преговори, може да бъде обвинен, че е на страната на Путин. Това според мен е опасна реторика.
– Критичен сте и към НАТО. Как виждате мястото на България в Алианса?
– НАТО има добра идея като отбранителен съюз. Но според мен проблемът е, че Алиансът започна да се занимава с много неща извън първоначалната си логика.
Когато погледнете към Изтока, там съществува съвсем различно разбиране за това кой е агресорът. Ние виждаме едната страна, а те виждат друга. Не казвам, че трябва да приемем тяхната гледна точка. Казвам, че трябва да я разберем.
– Какъв трябва да бъде тогава българският подход?
– България трябва да пази собствения си интерес. Нашият интерес не е да бъдем въвлечени във война. Трябва да гледаме на Изтока не само като на заплаха, а и като на потенциален партньор. Ние можем да имаме едни възможности, те – други. Въпросът е да намерим пресечната точка на интересите.
– В крайна сметка какъв е най-важният урок от последните събития в Черно море?
– Че това вече ни касае пряко. Инцидентът ще мине, медиите ще го заменят с други теми и след време може да бъде забравен. Но той показа нещо много важно – че България като общество и като икономика е на косъм от това да стане част от тази война. Това не е майтап. И затова трябва да мислим стратегически, да разбираме какво се случва и да търсим път към дипломацията, преди ескалацията да е станала необратима.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.