Ливия иска да напредне с немския - затова се е записала на езиков курс в Рим. 26-годишната италианка наскоро се е дипломирала и търси работа като инженер в Германия - най-добре в Берлин, но може и в Хамбург или Мюнхен.
На Ливия ѝ харесва перспективата за работа в чужбина. Като студентка е била в Осло по програмата "Еразъм", а след дипломирането си е прекарала няколко месеца в Германия, разказва тя пред АРД. Германското инженерство има добра репутация , но за нея най-важни са парите и възможностите за развитие, уверява римлянката.
Дестинация номер едно за емиграция
"Тук, в Италия, завършваш университета и започваш някакъв стаж, за който не получаваш и 1000 евро на месец . Когато потърсих работа в чужбина, разбрах, че там наистина още в началото се взимат добри пари - както за нормална работа", разказва Ливия.
Затова тя е кандидатствала в Германия, но бързо е установила, че без познания по немски език ще ѝ бъде трудно. И е тръгнала на курс.
Миналата година Германия е била водеща дестинация за емиграция сред италианците, става ясно от доклада "Италианци по света" на Fondazione Migrantes. Там се казва също, че през 2024-а са емигрирали толкова много италианци, колкото никога през последните 20 години.
Първите кандидати се подбират внимателно
Феноменът емиграция от Италия към Германия не е нов. През 1950/60-те години икономиката на "страната на икономическото чудо" процъфтява, а работна ръка липсва. В същото време Италия е измъчвана от висока безработица. Затова на 20 декември 1955 година Федерална република Германия сключва първото споразумение за набиране на работници именно с Италия.
Няколко месеца по-късно, през април 1956-а, първите т.нар. гастарбайтери пристигат в Германия, припомня АРД. Първоначално кандидатите се подбират от германски комисии в емиграционни центрове във Верона и Неапол, а по-късно желаещите вече могат да кандидатстват и директно в Германия .
Одобрените за работа имат право да останат във Федералната република за ограничен период от време, след което трябва да се върнат обратно. Мнозина обаче идват със семействата си и се установяват трайно в Германия, припомня още изданието.
Актуални данни на Федералната статистическа служба показват, че през 2024 година в Германия все още са живели 67 000 бивши гастарбайтери от Италия, имигрирали между 1955 и 1973 година - когато фазата на набиране на работна ръка приключва. Други са се върнали в родината си.
"Имах пари само за храна и от време на време за кино"
Агостино де Стефано, който днес е на 88 години, през 1960-те е работил близо до Щутгарт - първо в строителството, а по-късно като автомонтьор. Дошъл в Германия, защото в Кампания, Южна Италия, не успял да намери работа, с която да изхранва семейството си.
В началото му било много трудно - през първите 18 месеца парите не стигали за ваканция в родината. "Малкото, което печелех от основната си работа, изпращах на жена си. А аз живеех от това, което изкарвах допълнително, от странични дейности. Стигаше за храна и отвреме навреме за кино", казва той. Италианецът си спомня и още нещо - че често го обиждали, докато не научил езика.
Като цяло обаче се разбирал добре с германците. А те го ценели като усърден работник, дори станал бригадир. И макар че никога не свикнал с германската кухня и все готвел италиански ястия, в един момент все пак решил, че може да остане в Германия . Върнал се отново в родината си заради тежко заболяване на съпругата си.
Днес е по-лесно
Без перспективи в Италия, но с атрактивни възможности за работа в Германия - в известен смисъл историите на 88-годишния Агостино и 26-годишната Ливия звучат доста сходно, макар да ги делят десетилетия. Но дали Ливия се вижда като бъдеща гастарбайтерка?
"В известен смисъл да", казва тя. Но същевременно се чувства много по-привилегирована, защото семейството ѝ я подкрепя. "Ако нещата в Германия не се развият добре, мога да се върна в Италия и да си потърся друга работа в чужбина . При гастарбайтерите по онова време не е било така", добавя Ливия.
Автор: Лиза Вайс (ARD)