Как в Германия прахосват милиарди на данъкоплатците

Всяка година Съюзът на данъкоплатците в Германия публикува „Черна книга“ с най-ярките примери за разхитително и нерационално използване на държавни средства. Става дума за случаи, в които парите просто се хвърлят на вятъра, както показват изредените „проекти“.

6000 евро за решаването на несъществуващ проблем

В Бон от 1982 година съществува неголям спортен детски комплекс – площадка за игри и футбол. Хората от околните блокове в продължение на десетилетия ходели дотам по пътечка между гаражите – неофициална, но удобна, тя водела директно до площадката. Така минали 40 години, докато един от собствениците на гаражи не се оплакал в общината – решил, че колите, които излизат от гаражите, могат да представляват опасност за децата, отиващи на площадката.

Властите реагирали незабавно – за да се изключат рисковете, била вдигната ограда за 1000 евро, препречваща пътечката, поради което пътят на хората, тръгнали към игрището, доста се удължил. И не само това – след вдигането на оградата жителите на свой ред се възмутили и поискали да бъде махната. Градската администрация отказала, но предложила компромис – да се направи алтернативна пътечка зад гаражите. Там било поставено и дървено стълбище, което струвало още 5000 евро. Наложили се и други разходи, свързани с изсичането на храсти и дървета, които пречели на новата пътечка.

Пространство за коуъркинг за 22 души

Градчето Минхайм в провинция Райнланд-Пфалц с население под 500 души решило да привлече предприемачи и хора със свободни професии, създавайки пространство за коуъркинг към общината. Проектът бил финансиран със 108 000 евро от федералните и регионалните власти, градът отделил още 100 000. Резултатът се оказал трагичен: за две години от пространството се възползвали 22 души, а печалбата била едва 5200 евро. Проектът бил признат за провален и закрит.

Къщичка за 330 000 евро, която почти никой не е ползвал

Маркетинговата агенция Saaris пък се впуснала да измисля начини как в Саарската област да бъдат привлечени повече специалисти от други региони – чрез малката мобилна къща Tiny House, в която желаещите да заживеят в региона получавали възможност да се настанят за няколко седмици и да си създадат мнение за живота на това място.

Разработката на концепцията, строителството на къщичката и създаването на съответния сайт излезли 230 000 евро, още 83 000 били похарчени за пиар и реклама. Само че – от 2023 година досега къщичката е била използвана точно веднъж за шест седмици. Освен това се оказало, че за всяко нейно преместване е необходимо отделно строително разрешение, което струва 21 000 евро.

Дрешката на мъртвия дакел

Градският музей в Касел пък похарчил 4500 евро за да купи дрешката на един отдавна живял дакел. Предполага се, че якенцето е било на Ердман, любимия дакел на последния германски кайзер Вилхелм Втори. Кучето починало през 1901 година и е било погребано в парк в Касел, където днес ежегодно се организира Ден на дакела в негова чест.

Експонатът бил купен през 2020 година на търг, но произходът му не е потвърден. Историците се съмняват, че дрешката наистина е била на известния дакел, тъй като доказателства за това няма. Музеят обяснява спешната покупка с недостига на време – търгът бил обявен внезапно и музеят буквално за няколко дни трябвало да реши дали да участва, нямало време за проучвания. Днес експонатът е изложен в местния музей като част от историческата колекция.

Велоалея, която не води до никъде

В град Фулдабрюк край Касел пък са ремонтирали из основи 700 метра улична настилка срещу почти 4,8 милиона евро. Поставени били нови покрития, канали и тротоари, както и велоалея, също както и три зелени островчета за увеличаване на сигурността. Те обаче били точно на пътя на велоалеята и я прекъсвали – там на велосипедистите им се налага да ги заобикалят. В крайна сметка вместо да повиши сигурността, ремонтът се превърнал в нов източник на опасност.

22 къщички за четири прилепа

В градчето Кирхберг на Мур във федералната провинция Баден-Вюртемберг се отказали да събарят стара сграда заради това, че на тавана ѝ живеели четири прилепа. Животните са защитени със закон, поради което жилището им не може да бъде разрушено току-така.

През февруари 2025 година по стените на градското училище и на спортната зала били инсталирани 22 специални къщички за прилепите – на стойност 20 000 евро. И това отново не е всичко – освен строителството трябвало да се извърши и мониторинг дали прилепите обитават къщичките. Това ще трае поне пет години и ще струва още 21 000 евро. Тоест старата сграда ще си стои поне още няколко години.

Алея към информационен център за 147 000 евро

Властите на Мюнхен решили да построят специална пешеходна пътека за тези, които решат да стигнат до информационния център, свързан със строежа на нова линия на метрото в баварската столица. Не звучи неразумно, но стойността на дървената конструкция с дължина 26 метра и ширина около три метра излязла 147 540 евро. Конструкцията е масивна, а всеки втори стълб има специално осветление.

Абсурдът е, че информационният център работи само веднъж седмично – в сряда от 15,00 до 19,00 часа. И заради тези четири часа седмично градът е изхарчил средства, които могат да се съпоставят с благоустройството на цяла улица.

Дигитални недоразумения

Цифровизацията на държавните учреждения в Германия е обект на критики и до ден-днешен. Мнозина се сблъскват с това, че информацията по сайтовете на министерства е непълна, остаряла или просто сайтовете не работят добре. Но Министерството на икономиката е надминало всички – освен основната си страница, то има още 48 допълнителни сайта. Посещаемостта им е ниска, в част от тях изобщо не влиза никой.

При това самото министерство не знае колко струват неговите сайтове – знаели само, че миналата година общите им разходи за връзките с обществеността са били три милиона евро.