Когато през 1979 година ислямската революция свали шаха от власт, за 70 ирански риала се получаваше един щатски долар. В началото на 2026 един долар вече струваше астрономическите 1,4 милиона риала. Ясно е, че все повече хора в Иран страдат от това безпрецедентно обезценяване на националната валута. Все пак по времето на шаха тя е имала почти 20 000 пъти по-висока стойност, отколкото днес.
Дори и групи, които след революцията през 1979 подкрепиха шиитския режим, сега излязоха на улицата. Влиятелните търговци от Големия базар в Техеран бяха първите, които през декември 2025 публично протестираха срещу икономическата криза, галопиращата инфлация от почти 50 процента и драстичния спад в стойността на риала.
"Ние страдаме. Не можем да внасяме стоки, защото САЩ наложиха санкции и защото само Революционната гвардия или свързаните с нея кръгове контролират икономиката. А те мислят само за собствената си изгода", казва пред Ройтерс един търговец от Големия базар, пожелал анонимност.
"Цялата енергийна инфраструктура е в лошо състояние. Поради това Ислямската република има затруднения да спази социалния си договор. Въпреки че Иран е богат на енергийни ресурси, прекъсванията на електрозахранването са ежедневие. Тъй като субсидиите за енергия заемат все по-голяма част от държавния бюджет, цените на бензина бяха повишени, а това засяга семействата и бизнеса", разяснява пред ДВ Андреас Голдтау от Университета в Ерфурт.
Революционната гвардия, бонядите и елитната мрежа на Иран
Икономическата структура на Иран е неразривно свързана с политическия елит на Ислямската република, особено с Революционната гвардия, която контролира големи сфери от икономиката. Към това се добавя мрежа от религиозни фондации, така наречените "боняди". Те задават тона при осъществяването на инфраструктурни проекти, в училищата и фармацевтичната индустрия.
Гвардейците печелят от всеки пътник, всеки контейнер, всяка възможна експортна или импортна сделка. Независимо дали става въпрос за петрол, оръжейната промишленост или специализирани медицински клиники – почти нищо в Иран не се случва без Революционната гвардия. Най-големият строителен и индустриален концерн в Иран, носещ името "Печатът на Пророка" (подобно на експоната, изложен в двореца Топкапъ сарай в Истанбул), също e контролиран от Революционната гвардия. Тя транспортира освен това санкциониран петрол до Китай или внася в Иран алкохол, който е забранен в страната, и в този смисъл влиза в ролята на най-голямата контрабандна организация в страната.
Революционните гвардейци притежават санкционирани от Запада авиокомпании - като Mahan Air, както и лъвския пай от най-големия телекомуникационен концерн - TCI. А във втората по големина телекомуникационна компания в страната, MTN Irancell, освен военните, участват и приближени на върховния религиозен водач Али Хаменей.
"Вашите деца живеят на Запад, а нашите лежат в гробищата или са в затвора " - така Гохар Ешги, майка на измъчвания до смърт ирански блогър Сатар Бехещи, критикува елитите. Очевидно тяхната антизападна реторика не важи за собствените им деца, коментира тя в едно видео.
Но колко точно е голямо влиянието на гвардейците? Това е изключително трудно да бъде установено - тъй като участията в компании и фирмените мрежи на Революционната гвардия са напълно непрозрачни, а контрол или надзор почти не се осъществяват.
"Няма съмнение, че от края на 2000-те години насам гвардейците и бонядите са доминиращите икономически фактори в Иран. Трудно е обаче да се оцени точният им дял в брутния вътрешен продукт (БВП). Те управляват сложни мрежи от холдингови дружества, фиктивни фирми и т.нар. благотворителни фондации, заради което е много трудно да се определи докъде се простира дейността им", казва в интервю за ДВ Кайхан Валадбайги, изследовател в Международния институт за социална история (IISH) в Амстердам.
Той е изчислил, че икономическата мрежа на военните и религиозно-революционните фондации в края на 2010-те години е съставлявала около 50 процента от иранския БВП. "Оттогава тези институции са затвърдили влиянието си върху икономиката, така че мога с увереност да кажа, че в момента те контролират далеч над половината от икономическата мощ на страната", посочва експертът.
Колко настоятелно гвардейците държат да получават дял от всички възможни сделки стана ясно, когато те блокираха излизането на борсата на технологичния стартъп Divar - водещата платформа за кратки обяви в Иран, макар да не притежаваха дял в компанията.
"В Иран винаги, когато някой спечели пари, изведнъж се появява някаква организация, някаква квазидържавна институция, която се намесва", казва пред "Вашингтон пост" по този повод предприемач от обкръжението на борда на директорите на Divar.
Колко дълго още може да се задържи този "зомби режим"?
Никой не знае колко дълго ще продължат протестите на населението. Но броят на недоволните изглежда нараства, както подчерта иранският експерт Карим Саджадпур от Carnegie Endowment for International Peace в интервю за американската телевизия MS Now. "Революцията от 1979 отне една година, за да достигне своя връх. Протестите срещу шаха започнаха през януари 1978 и продължиха дванайсет месеца. Сегашните протести обаче започнаха едва преди около три седмици", припомня той.
Саджадпур описва иранските управници като "зомби режим с умираща идеология, умираща легитимност, умираща икономика и умиращ 86-годишен диктатор". Но все още този режим е в състояние да упражнява смъртоносна сила. "И това го държи на власт", допълва наблюдателят.
Но насилието може само да забави "погребението на режима ", твърди Саджадпур. "Иран е на прага на трансформация. Защото каквото и да стане с тези протести, начело на страната е един 86-годишен върховен лидер, който скоро ще се оттегли. И мисля, че никой в обществото, нито дори някой от представителите на режима не вярва, че статуквото ще се запази", казва той.
За експерта по Иран Кайхан Валадбайги ключът към свалянето на системата се държи преди всичко от САЩ . Той обаче няма предвид военна интервенция на Тръмп в Иран.
Дори цената на петрола да падне под 50 долара за барел, това не би застрашило режима, който и преди е преживявал периоди на ниски цени и се е научил да се справя с колебанията на световния петролен пазар. Това, което наистина има значение, не е цената на петрола сама по себе си, а износът на петрол, който продължава въпреки санкциите на САЩ. "Ниските цени са болезнени, но поносими. Цялостното спиране на износа на петрол обаче би било много по-вредно за държавните приходи и финансовата стабилност на Иран", уверява експертът пред ДВ.
Автор: Томас Колман