Възможно ли е по-малкият син на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да поеме президентския пост след приключването на финалния мандат на неговия баща през 2028 г.? Текат ли вече подготовки за подобен развой на събитията? Каква е подкрепата в управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за Билял Ердоган като възможен нов партиен лидер и кандидат-президент? Възможен ли е в Турция сценарий в стила на други близкоизточни страни по отношение на предаването на властта?
Тези и други подобни въпроси занимават в последно време турското общество на фона на спекулации по темата и публикации в местния и чуждестранния печат, пише БТА.
Засилването на медийното отразяване на Билял Ердоган и на коментарите за него в социалните медии доведе до твърдения, че обкръжението на президента прави усилия да нормализира идеята за семейна приемственост на най-висшия пост в държавата, пише "Търкиш минит".
Четирийсет и четири годишният син на президента в момента не заема изборна длъжност и не служи в кабинета. Наблюдатели обръщат внимание обаче, че коментарите му напоследък се разпространяват "по-бързо в медийната среда на Турция, с повече самостоятелни заглавия, повече видеоклипове и по-благосклонно отразяване, което го третира като политически актьор, а не само като син на президента", посочва още сайтът.
"Маневрите за наследяване на турския президент започнаха", писа наскоро и сп. "Икономист", като постави Билял Ердоган сред четири имена, изпъкващи като потенциални претенденти за президентския пост. В публикацията се твърди, че макар в ПСР да не се говори "на висок глас" за периода след Ердоган, вече текат подготовки за новия лидер.
Цитирана от списанието анкета поставя по-малкия син на президента на трето място сред най-отличаващите се възможни негови наследници в управлението. На първо място сред тях, с 33,4 процента, е поставен министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан, втори, с 32,5 процента, е бившият вътрешен министър Сюлейман Сойлу, а синът на Ердоган събира подкрепа от 14,2 процента. Четвъртото място е отредено за друг член на семейния кръг на президента, а именно за неговия зет Селчук Байрактар, архитектът на турските системи за безпилотни самолети и председател на Управителния съвет на високотехнологичната фирма за военна техника "Байкар". Той събира подкрепа от 12,9 процента, според проучването, осъществено през декември от социологическа агенция "Рефлекс", в което 2386 души са отговорили на въпроса "Кого искате да видите начело на ПСР след Реджеп Тайип Ердоган?".
Самият Билял Ердоган в интервю за руската държавна агенция ТАСС миналата година каза, че няма амбиция да бъде следващият президент на Турция и че е по-скоро фокусиран върху неправителствената си дейност в сферата на образованието и културата.
В отговор на въпрос дали би искал да стане президент в бъдеще синът на Ердоган заяви, че няма политически амбиции.
"Често ми задават този въпрос, но аз искам да остана лидер, който вдъхновява младите хора да работят в областите, в които се чувстват силни", каза Билял Ердоган пред руската агенция. "Работя и за възраждането, съхранението и предаването на културата на новите поколения. Искам да прекарам живота си в тази посока", посочи още той.
Не е изключено обаче по-малкият син на настоящия държавен глава да е променил мнението си и дори вече да загрява за политическата арена, като се имат предвид появите му редом до баща си на срещи с чуждестранни лидери и активната му позиция по въпроса за Газа, отбелязват турски медии.
"(Предаване на властта от баща на син) може да съществува другаде, но не смятам, че подобен модел би бил широко приет в нашата страна", коментира Бюлент Арънч, един от основателите на управляващата ПСР и някогашен съратник на президента Ердоган в интервю за опозиционната телевизия "Сьозджу". Според Арънч макар при определени условия всичко да е възможно, не бива да се разчита на обществена подкрепа в случая. Той подчерта, че наследяването от баща на син няма установена традиция в турската републиканска политика.
Бюлент Арънч смята също, че "предвид политическия стил на (Тайип) Ердоган" изборът на следващия кандидат-президент може да бъде изненадващ.
В дискусията по темата се включи и Мехмет Метинер, бивш депутат на ПСР, който с публикация в социална медия защити идеята синът на Ердоган да поеме поста след него.
"Билял Ердоган е способен син на нацията, който притежава знанията, необходими за управлението на страната", заяви Метинер, цитиран от Бизим ТВ (Bizim TV). Той обвини в лицемерие критиците на идеята, които казват, че "Турция не е султанат", тъй като по думите му синът на Ердоган е обект на двойни стандарти, а "синовете на други бащи могат да стават депутати, партийни заместник-председатели, министри и вицепремиери".
Показателен за подкрепата за Билял Ердоган, според турския в. "Йеничаг", е бил пропалестинският митинг на 1 януари на моста Галата в Истанбул, сред чиито инициатори беше и президентският син. Организацията е била подкрепена от редица партийни функционери и депутати на ПСР, както и от настоящи и бивши министри, сред които министрите на правосъдието, земеделието, здравеопазването, търговията и др. Впечатление обаче е направило отсъствието от митинга на авторитетни фигури от управляващата партия като бившия председател на парламента Бюлент Арънч и бившия депутат Шамил Таяр, както и на ръководители и депутати от Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели, съюзник на президента.
До редовните избори за президент и парламент в Турция остават малко повече от две години - достатъчно време, за да може турският президент да изненада всички, дори и най-близкото си обкръжение. Ако не вероятен, то най-малкото възможен е вариантът Билял Ердоган да наследи баща си на председателския пост в ПСР и да се кандидатира за президент. Това обаче ще зависи не само от родството му с настоящия лидер, но и от реалните шансове да се изправи срещу възможен силен кандидат на опозицията, като например отстранения кмет на Истанбул Екрем Имамоглу или кмета на Анкара Мансур Яваш. Дали в управлението на Турция ще се наложи династичният принцип и дали след 2028 г. предстои постердоганова или само посттайипова ера - всички тези въпроси тепърва чакат отговорите си.