Войната с Иран не е просто поредната „война в Близкия изток“, пише Der Spiegel. Това е най-новият пример за това как светът излиза извън контрол.
От началото на годината Тръмп нанесе един удар след друг: отвличането на венецуелския президент, заплахите за анексиране на Гренландия, петролната блокада на Куба, която изтощава страната, и сега войната срещу Иран.
Във всички тези случаи насилието се използва открито като политически инструмент. И не от Русия, не от Китай, а от Съединените щати – страна, на чиято защита разчита голяма част от Европа от 1945 г. Войната, която трябваше да демонстрира американската сила, разкри в рамките на няколко дни как тя ранява цял регион и как последствията ѝ се простират чак до Европа.
Само за няколко дни администрацията на Тръмп предложи потресаващ брой променящи се оправдания за влизане във войната.
Първо, ставаше дума за ядрената програма на Иран. След това за освобождаването на иранския народ. След това за смяната на режима. След това отново беше повдигната темата за „свещена война“ срещу ислямизма.
В един момент Тръмп дори заяви, че би се съгласил с недемократичен религиозен владетел в Техеран, ако е „добър“ към САЩ и Израел.
Ако отговорът на въпроса за целта на войната се променя в зависимост от деня от седмицата, това не е стратегическа несигурност. Това е липса на план. И това не е единственият, или може би дори основният проблем.
Експертите смятат, че тази война противоречи на международното право. Въпреки това, война, която нарушава международното право, но има ясна цел, може поне да приключи. Война без ясна цел рискува да ескалира. Точно това се случва сега.