Това е игра с огъня: руски ракети падат на километри от украинските атомни централи. При това и руснаците, и украинците знаят, че най-малкото отклонение от курса може да има фатални последици.
В украинските ядрени централи се провеждат учения за реакции при екстремни ситуации, каквито преди не е имало. Но сега те са се превърнали в рутина във връзка с руските нападения срещу украинската енергийна система. Служителите трябва да са в състояние за броени минути да намалят до минимум мощността на съоръженията, за да не спира подаването на ток към националната електропреносна мрежа.
В ядрената централа „Хмелницки“ служителите също имат за задача да действат така, че да са подготвени за евентуални руски интервенции срещу мрежата. Главният инженер на централата Бохдан Лотоцки обяснява пред ДВ: „Преди войната такива неща не се случваха. Всичко се промени след инвазията на Русия и произтичащите от това сривове в подаването на електроенергия в мрежата. Разполагаме със съвсем малко време да реагираме. Ако трябва да редуцираме мощността до 75 процента, успяваме за 30 минути. Ако прекъсне външното електроснабдяване и трябва да излезем от мрежата, включването на мощностите наново отнема цял ден“.
Руските атаки срещу електропреносната мрежа предизвикват два проблема, на които инженерите трябва да реагират. В единия случай мрежата не може да поеме електроенергията, произвеждана от централата, тъй като кабелите за високо напрежение и подстанциите са повредени – това налага намаляване на мощността, за да не се претовари системата.
В други случаи в мрежата няма достатъчно ток, а ако той не достига за охлаждането на ядрените централи, се пускат генератори, захранвани с дизел.
Игра с огъня
Русия до момента не е атакувала директно украински атомни централи – излъчването на радиация може да бъде заплаха и за Русия. Такъв удар обаче не е изключен.
Войната продължава вече четири години, но всички опити ядрените съоръжения да бъдат държани извън обсега на бойните действия, така и не се увенчаха с успех – руските дронове и ракети не поддържат дистанция.
През 2025 година руски дрон увреди стоманената конструкция, покриваща авариралия реактор в Чернобил. През април украинската главна прокуратура съобщи на агенция „Ройтерс“, че 35 руски суперзвукови ракети „Кинжал“ са се доближили на 20 км от централата „Хмелницки“. Те са изключително бързи и минимално отконение от курса би било достатъчно, за да бъде ударена централата – съзнателно или случайно.
Дмитро Хрубой, който отговаря за сигурността в контролната зала, си спомня: „Бях дежурен, когато прозвуча въздушната тревога, т.е. имаше опасност от ракетно нападение. Имаме ясни указания и знаем какво да правим. Тогава извадихме късмет. Надявам се никога да не се стига дотам, защото на всички ни е ясно какви биха могли да бъдат последиците от един такъв удар“.
Русия също е застрашена
Но и без непосредствена опасност положението е напрегнато – мрежата е нестабилна и инженерите изобщо не бива да напускат контролната зала по време на дежурството си. „Преди излизахме да хапнем до стола, сега ни носят храната тук“, разказва Дмитро Хрубой пред ДВ.
Много украинци са доволни, че тази централа продължава да работи – атомната енергия е важна за функционирането на страната. Тя е част от енергийната система, която Путин почти няма как да разруши, без да застраши и Русия.
Миналата зима, когато руските нападения срещу конвенционалните електроцентрали бяха достигнали кулминацията си, ядрената енергия осигуряваше 70 процента от тока в Украйна. Както обяснява пред ДВ Павло Ковтонюк, ръководител на националната компания на Украйна за производство на атомна енергия „Енергоатом“, Русия е в състояние да нанесе значителни щети. „Те познават отлично мрежата – тя е от съветско време. Те знаят къде да ударят, за да нарушат нашето електроснабдяване.“
"Ядрен тероризъм"
Те знаят и как могат да създават страх – след като минават на километри от ядрените централи. Ковтонюк нарича тази тактика „ядрен тероризъм“ и пояснява:
"Не можем да бъдем сигурни, че Русия ще пощади съоръженията. Не знаем какво планират и трябва да се подготвим за най-лошото. Най-големият проблем е психическият натиск върху нашия персонал. А хората, които поддържат ядрените съоръжения, трябва да са спокойни и отпочинали. Но точно това не е възможно под воя на сирените“.