Правителството на Сърбия продължава да определя членството в Европейския съюз като своя стратегическа цел, но според Европейския парламент това не се отразява последователно в политическите му действия, предава News.bg.
В приет днес доклад с 468 гласа „за“, 116 „против“ и 79 „въздържал се“ евродепутатите подчертават, че напредъкът към членство изисква не само приемане на реформи, но и тяхното ефективно прилагане. Според документа продължава да съществува сериозно разминаване между хармонизирането на сръбското законодателство с европейските стандарти и реалното изпълнение на необходимите промени.
Европейският парламент припомня, че всяка държава кандидат трябва да бъде оценявана единствено според собствените си заслуги, без процесът ѝ на присъединяване да бъде обвързван с този на други страни.
Според евродепутатите преговорите със Сърбия могат да напредват само при устойчив и измерим напредък в областите на върховенството на закона, свободните и честни избори, борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на съдебната власт, свободата на медиите, реформата в държавната администрация и функционирането на демократичните институции.
В доклада се изразява и загриженост от определяния като „толерантен подход“ на Европейската комисия към Белград. Европейският парламент настоява всяко сериозно забавяне или влошаване на реформите да бъде отразявано при предоставянето на финансова подкрепа по предприсъединителните инструменти на ЕС. Подчертава се също, че нормализирането на отношенията с Косово остава условие за достъп до средства по Плана за реформи и растеж.
Евродепутатите осъждат и тесните отношения на Сърбия с Русия, както и задълбочаващото се сътрудничество с Китай в областта на сигурността и отбраната. Според тях това поражда съмнения относно стратегическата ориентация на страната. В документа се посочва, че пълното съобразяване с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително прилагането на санкциите срещу Русия, е задължително условие за бъдещо членство.
Според доклада ниската обществена подкрепа за членството на Сърбия в ЕС е резултат от продължително разпространяване на антиевропейски послания чрез контролирани от властта медии, както и от изявления на представители на управляващите среди.
Европейският парламент призовава Европейския съюз да засили сътрудничеството със сръбските неправителствени организации с цел укрепване на демократичните институции и противодействие на хибридните заплахи.
В заключение евродепутатите изразяват сериозна тревога от задълбочаващата се политическа криза в страната на фона на продължаващите от ноември 2024 г. масови протести. Според тях най-добрият път за излизане от кризата е провеждането на свободни и честни избори.