Президентът Илияна Йотова изрази очакване Европейският съюз (ЕС) да играе по-важна роля за решаване на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Йотова говори пред български журналисти в Ню Йорк, където участва в започналите вчера българско време общи политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН. Мирът беше най-използваната дума, която чух на срещите си в ООН, каза тя.
Президентът Йотова оглавява българската делегация на форума. Тя пристигна в понеделник в Ню Йорк със закъснение, тъй като самолетът, с който пътуваше, бе отклонен към Бостън заради проблема с въздушния трафик в североизточната част на САЩ, причинен от прекъснат при строителни дейности оптичен кабел в Ню Джърси.
Това, което забелязах и което ме тревожи, е, че Европа беше спомената много малко в днешните речи в ООН, отбеляза държавният глава. Илияна Йотова допълни, че Европа и най-вече ЕС някак си остава на заден план.
Очаквам много европейски лидери да говорят утре (днес българско време - бел. авт.) по тази тема, защото не може да има мирно решение на конфликтите в Украйна и Близкия изток без амбициозни, категорични и експертни предложения от страна на Европейския съюз, подчерта българският президент.
Илияна Йотова заяви, че ще говори в своята реч за войната в Украйна. "Това е конфликт в сърцето на Европа. Ние не може да стоим настрана и да казваме, че конфликтът се решава между Русия, Украйна и Съединените щати", изтъкна тя.
Президентът Йотова изрази надежда да има възможност да разговаря в Ню Йорк с председателя на Съвета за мир Николай Младенов, за да научи последните новини какви ще бъдат следващите стъпки по отношение на ивицата Газа.
В своето изказване от трибуната на ООН утре аз ще говоря за хуманитарния аспект на тази криза. Ще говоря за това, че българин загина там на хуманитарна мисия (капитан Марин Маринов - бел. авт.), каза още Илияна Йотова.
Тя каза, че най-използваната дума, която е чула на срещите си в ООН, е "мир". Не война, не конфликти, не кризи, а думата "мир" от всички лидери на срещите, които имах досега, отбеляза Илияна Йотова.
Държавният глава каза, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е поставил "изключително точна диагноза на света, в който живеем": миналата година по света е имало 60 въоръжени конфликта - най-много след Втората световна война. Оттук нататък, освен констатациите, диалога и дискусиите, обаче е време за конкретни решения, подчерта Илияна Йотова.
Президентът по-конкретно се обяви за дипломация и съвместно търсене на решения на масата за преговори. В същото време Илияна Йотова отчете рекордния брой конфликти по света след Втората световна война и все по-голямото въоръжаване на страните.
ООН е създадена след края на Втората световна война, за да не бъдат допуснати нови конфликти след най-смъртоносната война в историята на човечеството.
По-рано днес президентът Йотова имаше срещи със словашкия си колега Петер Пелегрини, с върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк, с председателя на Световния еврейски конгрес Роналд С. Лаудер и с краля на Йордания Абдула Втори.
Държавният глава също така участва в събитие на тема "Защита на правата на децата в контекста на изкуствения интелект (ИИ): Коалицията за правата и защитата на децата в ерата на ИИ като инструмент за практически действия.". Събитието бе организирано от Франция, Кения, Испания и Австралия.
Говорейки пред български журналисти в Ню Йорк, Йотова каза, че е разказала подробно пред Фолкер Тюрк за случая с Ива Михайлова в Република Северна Македония. Тя е получила от върховния комисар на ООН по правата на човека уверение, че ще вземе отношение към случая.
След брифинга президентът Илияна Йотова се срещна с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Вечерта тя присъства на прием, даден от президента на САЩ Доналд Тръмп по повод общите политически дебати в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на световната организация.
Президентът Йотова ще направи своето изказване по време на общите политически дебати в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН днес около 21:00 ч. българско време. Тази вечер в Генералното консулство на Република България в Ню Йорк ще има среща с българската общност в града.
Държавният глава разговаря с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола
По-рано вчера Йотова говори с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. Акцент в разговора беше Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Държавният глава подчерта планираната нова философия на разпределение на средствата, за която има опасения, че ще ощети по-слабо развитите държави членки.
Президентът отбеляза необходимостта от засилване на общата сигурност на ЕС в контекста на конфликтите в Украйна и Близкия изток, като постави фокус върху значението на Черно море за сигурността на цяла Европа.
Илияна Йотова и Роберта Мецола коментираха и анонсираната от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен идея за създаване на Европейски съвет за сигурност. Специален гост на годишната реч на Фон дер Лайен беше премиерът на Канада Марк Карни, с когото българският държавен глава разговаря по-рано.
Тема на срещата между Илияна Йотова и Роберта Мецола беше и европейската политика за миграцията, що се отнася до охраната на външните граници на ЕС и връщането на мигрантите в техните страни на произход. Президентът подчерта, че като външна граница на ЕС България допринася активно за защитата на Съюза.
В разговора с Роберта Мецола Илияна Йотова изтъкна необходимостта от засилване на координацията на Европейския парламент с националните парламенти, за каквато настояват и български евродепутати, с които по-рано президентът имаше среща.
Президентът запозна върховния комисар на ООН по правата на човека със случая на Ива Михайлова от Кочани
Президентът Илияна Йотова запозна върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк с нарушаването на правата на българите в Република Северна Македония. Тя изтъкна, че в страната продължава да бъде упражняван системен институционален натиск и дискриминационно отношение, основани на етнически произход.
„За нас е недопустимо в 21 век хора да бъдат отстранявани от работа или недопускани до университет заради своя произход, да бъдат пребивани заради българския си произход. В Северна Македония ще влезе в сила и закон с обратно действие, който ще наруши свободата им на сдружаване“, посочи държавният глава.
Илияна Йотова запозна Фолкер Тюрк със случая на Ива Михайлова – 23-годишната жена със северномакедонско и българско гражданство, която не е допускана за лечение в България, тъй като срещу нея се води съдебен процес в Кочани. Президентът заяви, че страната ни е предложила на Скопие или Ива да бъде лекувана в България, или да бъде изпратен медицински екип от нашата страна за консултация, но северномакедонската страна не се е съгласила.
Миналата седмица Илияна Йотова представи случая на Ива Михайлова пред генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе.
Президентът Йотова поздрави Фолкер Тюрк за активната му дейност за защита на човешките права. „Човешките права не са даденост и трябва постоянно да се борим за тях, особено в контекста на конфликтите от последните години. “За съжаление се отказваме от вече приети документи в тяхна защита“, подчерта държавният глава. Тя постави и въпроса за защитата на човешките права в ерата на изкуствения интелект, като подчерта, че едновременно с развитието на технологиите трябва да бъдат разработвани и адекватни политики.
Илияна Йотова изтъкна, че България е пример за добър етнически модел в Европа.
Президентът разговаря със словашкия си колега Петер Пелегрини
Държавният глава Илияна Йотова разговаря в Ню Йорк със словашкия си колега Петер Пелегрини. Двамата проведоха среща в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.
Йотова и Пелегрини обсъдиха Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (2028-2034 г.), като подчертаха необходимостта от запазване на кохезионната политика и Общата селскостопанска политика, които подкрепят по-слабо развитите държави членки. България и Словакия са част от групата в ЕС „Приятели на кохезията“. Необходимостта от изграждане на свързаност в Югоизточна Европа – транспортна и енергийна, също беше изтъкната като приоритет от българския президент и словашкия й колега. На срещата беше подчертано, че е недопустимо развитието на Европейския съюз на няколко скорости с превес на по-големите страни.
Илияна Йотова и Петер Пелегрини отбелязаха, че на общоевропейско ниво липсва адекватна реакция на покачващите се цени на горивата, а всяка държава реагира самостоятелно.
Във фокуса на разговора беше отсъстващата роля на Европа в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Президентът за пореден път изтъкна, че Европейският съюз, който е пряко засегнат от конфликта, трябва да има активна позиция и да инициира разговорите за мир.
БТА, Президентство