Разделението сред центристките кандидати във Франция увеличава вероятността президентските избори през 2027 г. да завършат с балотаж между крайнодясната Марин льо Пен и лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон. Според последните проучвания льо Пен почти сигурно би достигнала до втория тур, докато Меланшон постепенно изпреварва основните претенденти от центъра.
Едуар Филип, бивш премиер на Еманюел Макрон и досега водещият кандидат на дясноцентристкото пространство, получава 15% подкрепа в проучване на IFOP-Fiducial за „Фигаро“. Това е спад от 6 процентни пункта спрямо септември. Меланшон е с 16,5%, а Габриел Атал – с 13%.
Данните поставят Филип под натиск. Той и Атал, също бивш премиер на Макрон, спорят кой трябва да се оттегли, за да бъде излъчен единен кандидат на центъра. Атал възроди идеята за широка първична надпревара, но предложението беше посрещнато критично от съюзници на президента, които се опасяват, че то ще задълбочи разделението.
Политическият комуникационен специалист Филип Моро-Шевроле определи ситуацията като „катастрофа“. По думите му във центристкия лагер няма подготвен сценарий за настоящата политическа динамика. Той критикува и кампанията на Филип, която според него не успява да достигне до избирателите в момент на високо обществено напрежение.
Центърът се разделя на няколко фронта
Конфликтът между Филип и Атал не е единственият проблем за умерените кандидати. В лявоцентристкото пространство Рафаел Глюксман набра скорост, след като на 11 октомври спечели първичните избори с 66% от гласовете. Във вота участваха 120 787 души, а лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор остана втори с 14%.
Глюксман се представя като алтернатива както на политиката на Макрон, така и на радикалната левица. Той обаче изключва сътрудничество с партията на Меланшон „Непокорна Франция“. Според „Монд“ след победата му на първичните избори Глюксман е увеличил подкрепата си с между 4 и 5 процентни пункта в някои анкети, основно за сметка на Меланшон и Атал.
Умереният десен вот също е раздробен. За него се борят бившият вътрешен министър Бруно Ретайо и Давид Лиснар, кмет на Кан. Така един и същ електорат се разпределя между няколко кандидатури, докато льо Пен и Меланшон консолидират подкрепа в противоположните краища на политическия спектър.
Изборите са през април и май 2027 г.
Президентът Еманюел Макрон няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Първият тур на изборите е насрочен за 18 април 2027 г., а балотажът – за 2 май.
Поддръжниците на Филип настояват, че той остава единственият центрист с реален път към втория тур. В лагера на Макрон обаче се чуват призиви всички умерени кандидати да се откажат от личните си амбиции и да подкрепят една обща кандидатура.
„Трябва да оставим егото настрана и да намерим най-добрия кандидат“, заяви депутатката Перин Гуле. Според нея, ако Глюксман, Ретайо, Филип и Атал продължат поотделно, Франция може да се насочи към балотаж между „Непокорна Франция“ и Националния сбор.
Източници: reuters.com, lemonde.fr