Латвийската армия смята, че единият от два дрона, нарушили въздушното пространство на страната в последните дни, е руски, а другият е украински. Инцидентите са станали в неделя и понеделник край границите с Русия и Беларус, съобщи Ройтерс.
Въоръжените сили са издали последователни предупреждения за въздушна опасност и са призовали жителите в засегнатите райони да се укрият в бомбоубежища. При втория случай във въздуха са били вдигнати изтребители на НАТО от мисията за охрана на балтийското въздушно пространство.
Единият дрон е от типа „Геран“
Според латвийската армия дронът от неделя е бил руски апарат от типа „Геран“. Военен говорител е посочил, че все още не е ясно дали той е бил въоръжен. По данни на армията безпилотният летателен апарат вероятно е преминал обратно през границата с Русия.
Понеделнишкият дрон е определен като „най-вероятно украински“. Армията смята, че той се е разбил на латвийска територия, но до момента не е открит. Това оставя неуточнени както точните му координати, така и обстоятелствата, при които е навлязъл във въздушното пространство на страната.
Дроновете са свързани с атаки по руски пристанища
Инцидентите са станали на фона на украински атаки срещу руските пристанища Приморск и Уст Луга на Балтийско море, използвани за износ на петрол. Част от украинските дронове пропускат целите си, а Киев твърди, че руски средства за радиоелектронна борба ги отклоняват от курса.
Подобни случаи вече са регистрирани във въздушното пространство на Финландия, Естония, Латвия и Литва. Те засилват опасенията, че войната в Украйна може да засегне пряко държави от НАТО, които граничат с Русия и Беларус.
Москва обвинява Киев, че използва въздушното пространство на НАТО като прикритие при подготовката на атаки срещу руска територия. Украйна от своя страна твърди, че част от дроновете се отклоняват заради руско радиоелектронно заглушаване. Държавите от НАТО обвързват подобни инциденти с руската инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.
В Латвия въпросът за реакцията при навлизане на чужди дронове вече доведе до политическа криза. Правителството на Евика Силиня падна на 14 май 2026 г. след вътрешнокоалиционен спор, свързан с действията при подобни инциденти.
Източници: bta.bg, internazionale.it