Германия е социална държава. Мрежата от социални грижи, полагани от държавни, общински или църковни институции, е по-гъста, отколкото в другите държави, чието благосъстояние е сравнимо с това на Германия. И още: икономиката е в подем, безработицата е под шест на сто – а това е рекорд за последните десетилетия, цените на енергията и на хранителните продукти са по-ниски, отколкото в почти всички останали европейски страни. И въпреки това в Германия има и бедност – разбира се, не става дума за гета, защото във всяко германско жилище – дори и в най-мизерното - има течаща вода, ток и канализация.
Ето какви са причините за нищетата и кои са засегнатите от нея хора:
- В момента в Германия има близо 860 000 души, които официално нямат покрив над главите си, но малка част от тези хора са наистина на улицата. Около 800 000 намират подслон при приятели или живеят в приюти за бедни.
- Около 52 000 души в Германия живеят буквално на улицата - или 6% от хората, които се водят бездомни.
- Близо 440 000 бежанци имат официално право на собствено жилище, но са настанени в приюти.
- Най-силно застрашени от бездомност са жените и семействата на мигрантите. Те най-често се оказват изправени пред опасността от загуба на жилището, пък било то и под наем.
- Голяма част от неблагоприятните тенденции са следствие от това, че германската държава ограничи строителството на социални жилища. Преди 30 години – във времето на бившата ГФР – съществуваха близо 4 милиона социални жилища. В днешна Германия има само 1,3 милиона социални жилища. А там, където пазарът диктува цените, хората с ниски доходи трудно могат да си намерят квартира с изгоден наем.
- Относително най-скъпи са наемите на малките жилища. Те се търсят най-много, защото в Германия има 17 милиона домакинства, състоящи се само от един човек. На тяхно разположение са едва 5,2 милиона едностайни и двустайни жилища. Затова и наемите в големите градове се покачват стремглаво.
- Противно на широко разпространените предразсъдъци, безработицата сред румънските граждани в Германия е по-ниска, отколкото сред самите германци или сред останалите източноевропейски мигранти. Но онези, които нямат доходи, нямат и право на социални помощи. Изключение от това правило се прави за онези мигранти, които живеят в Германия от поне пет години, както и за онези, които поне една година са имали работа и са плащали социални осигуровки. Който не е в състояние да докаже, че спада към тези две категории мигранти, много бързо се оказва на улицата. Сдружението, което оказва помощ на бездомните, смята тази практика за противозаконна.
- Хората, които нямат собствено жилище под наем или са напълно бездомни, обикновено се отправят към големите градове - шансовете за намиране на работа там са значително по-големи, а има и повече туристи, от които просяците успяват да припечелят по нещо. Според преценки на социални сдружения, само в Берлин има около 10 000 клошари. 60% от просяците са от Румъния, България и Полша.
- Най-лошото време за бездомниците настъпва, когато температурите паднат под нулата. Независимо от наличието на временни приюти и социални квартири за зимните месеци, от 1990 година насам от измръзване са починали близо 300 души – в една страна, която е сред най-богатите в Европа.