Германското външно разузнаване обяви, че дъщерята на един от най-високопоставените нацистки функционери, Хайнрих Химлер, е работила за германското външно разузнаване (BND) през 60-те години, макар тя никога да не се е разграничавала от нацизма и да е отричала холокоста, предаде агенция "Ройтерс".
Гудрун Бурвиц почина на 88-годишна възраст през май, а след това германският таблоид "Билд" писа, че тя е работила за BND. Разузнаването впоследствие потвърди информацията и подгря дебат за толерантността на властите във Федерална република Германия към фигури от нацисткия режим и негови привърженици през Втората световна война. Химлер - командир на могъщата паравоенна организация "Шуцщафел" (SS) и считан за "втория човек" след Адолф Хитлер - е ключова фигури в изтребването на шест милиона евреи. Самоубива се през 1945 година.
Ръководителят на историческия отдел към BND Бодо Хехелхамер обяви "г-жа Бурвиц е била член на BND няколко години до 1963 г. под друго име". По думите му моментът, в който тя е спряла да работи за организацията, "съвпада с началото на промяна в разбирането как трябва да се действа със служители, свързани с нацистите". Разкриването на информацията е изключение заради смъртта ѝ, а агенцията няма навика да коментира настоящи или бивши служители.
Според "Франкфуртер алгемайне цайтунг" става въпрос за периода от края на 1961 г. до есента на 1963. Смята се, че десетилетия наред е била активна в крайнодесни кръгове. В последните години разузнавателната служба все по-често бива критикувана, че крайнодесни екстремисти са били нейни членове в годините след войната. Самият ръководител на BND по времето, когато Бурвиц е била там, е бившият командир от нацисткото военно разузнаване Райнхард Гелен, заемал поста до 1968 г. Заради тези "петна" от миналото съществува и изследователската група "История на BND", която е звено към службата и на която Хехелхамер е говорител.
На дневен ред е и фактът, че в поне няколко институции, свързани със сигурността, включително армията, все още има поддръжници на крайната десница. Въпросът стана особено болезнен през миналото десетилетие покрай процеса срещу групата "Националсоциалистически ъндърграунд", убивала чужденци между 2000 и 2007 година. Процесът, започнал през 2013 г., извади на показ латентни расистки настроения сред представители на контраразузнаването, предаде "Дневник".