На фона на увеличената решителност на Русия да проектира военната си мощ в Черно море, Румъния и България ускоряват програмите си за модернизация на своите въоръжени сили и замяна на съветската военна техника с оръжие и оборудване, произведени на Запад, пише американското издание Defense News в материал, представен от Агенция "Фокус".
С най-големите договори за отбрана в историята на двете страни в ход, Букурещ и София са изправени пред предизвикателството да увеличат военните разходи след години на недостатъчни инвестиции. „2014-та беше повратна за сигурността на черноморския регион“, посочва Георге Скутару, член на румънската Националнолиберална партия и директор за развитието на базирания в Букурещ Нов стратегически център.
„Руската анексия на Крим, войната в Източна Украйна, рязкото увеличение на руските A2/AD способности в региона, предизвикаха Румъния да предприеме конкретни мерки за увеличение на възпиращите и отбранителните способности“, добави той. „Увеличението на военните способности е още една от основните цели за Румъния“. Съкращението A2/AD означава „anti-access, aerial denial“. То описва отбранителните военни мерки, насочени към задържане на вражеските сили възможно най-далеч от важните тактически места, чиято окупация може да реши изхода на битката.
Като част от усилията си да се противопостави на подобни действия от страна на евентуалния противник Русия, румънското правителство през юли обяви, че ще закупи четири нови корвети Gowind от консорциума френската „Военноморска група“ и нейния румънски партньор, местния корабостроител Santierul Naval Constanta. Според сделката за 1,2 милиарда евро, компаниите ще модернизират и двете фрегати тип 22 на Румънския флот - F-221 Regina Maria и F-222 Regele Ferdinand, както и ще построят съоръжение за поддръжка и учебен център. „Румъния също иска да закупи противокорабни ракетни установки“, каза Скутару. „Друга цел на Румъния ще бъде да засили способностите си [за разузнаване и наблюдение] в Черно море. По този начин Румъния иска да покаже решителност в процеса на увеличаване на собствените си отбранителни способности, като по този начин допринася за усилията на НАТО за възпиране на руските действия в Черноморския регион“.
В челото на списъка с желания на Румъния е придобиването на произведената от Raytheon противовъздушна ракетна система „Пейтриът“ по сделка на стойност 3,9 милиарда долара, поръчката на Артилерийска ракетна система с висока мобилност (HIMARS) и Залпова ракетна установка (GMLRS) от Lockheed Martin за 1,25 милиарда долара. Скутару отбелязва, че Букурещ е поръчал и 54 пускови установки HIMARS за три системи и 81 унитарни варианта на GMLRS. Депутатът добавя, че правителството „продължава да преследва придобиването на F-16, за да допълни съществуващите си способности за въздушен отговор“.
България иска изтребители и бронирани машини
Руската активност в Украйна се отрази и на военната политика на България, която постави покупката на ново въоръжение начело в дневния ред на страната, посочват местни анализатори. „България счита, че дестабилизацията на региона и незаконната анексия на Крим водят до трайно нарушение на геостратегическия и военен баланс в Черноморския регион“, заяви Цветан Цветков, доцент в катедрата по национална и регионална сигурност от Университета за национално и световно стопанство в София.
България също е решена да модернизира своите военновъздушни сили, като планира да замени остарелите съветски изтребители на „Микоян“ МиГ-29 със западен самолет, най-вероятно изтребителите на Lockheed Martin F-16 Block 70. Планираното придобиване на осем самолета беше одобрено както от Министерския съвет, така и от Комитета по отбрана на българския парламент, сделка, която се оценява на стойност около 1,3 милиарда долара, проправяйки пътя към най-големия външен отбранителен договор след завръщането на независимостта на страната през 1989 г.
Планираната покупка в последно време е източник на раздор между хората взимащи решения в страната. В края на юли президентът Румен Радев наложи вето на сделката, като заяви, че е нужен по-широк дебат по условията за придобиване на самолетите. Президентът каза, че българските законодатели трябва да обсъдят и оценят условията на предложения договор, включително цената, графика за доставка и неуточнените такси за логистика и обучение. Парламентът на страната отмени ветото на 26 юли с мнозинство от 128 гласа, със 73 депутати против и трима въздържали се.
Междувременно българското министерство на отбраната поиска оферти за доставка на 150 бронирани машини от четири европейски производители по сделка на стойност около 840 милиона долара. Те включват германската ARTEC, финландската Patria, френската Nexter Group и базираната в Швейцария General Dynamics Land Systems-MOWAG. Офертите трябва да бъдат подадени до 31 октомври и се очаква междуведомствена работна група да избере победителя в търга до 20 декември, се казва в съобщение на министерството.