Пред щанда за зеленчуци Фатма разглежда стоката. Погледът ѝ обаче е привлечен от едно момченце на около 5-6 години, което протяга ръце към минувачите. Малък просяк. "Тези бедни хора искат да се нахранят. Те нямат нищо за ядене", казва Фатма.
Отчаяние и скъпотия
Самата тя има 5 деца. Много от продуктите на пазара - домати, краставици, тиквички и патладжани - са толкова скъпи, че тя просто не може да си ги позволи. "Парите ни стигат само за най-евтиното. Месо, дори пилешко, не можем да си позволим. Само малко зеленчуци. Най-евтиното, което успях да намеря, са картофи. Килограмът струва 3500 лири. Нерядко успявам да се сдобия само със зеленчуци, които са тръгнали да се развалят."
По официалния обменен курс 3500 лири, колкото струва един килограм картофи, са над две евро. Сабра е един от най-бедните квартали на Бейрут. Между щандовете за плодове и зеленчуци сноват хора в търсене на най-евтиното, което се предлага. Осама е търговец и е отчаян от цените, на които трябва да продава.
"Това са непосилни цени! Килограм краставици излиза 10 000 лири, смокините струват 3000, а връзката мащерка - 5000 лири. Как да си ги позволят хората? Как да се нахрани това момченце тук, което проси? Как?", пита Осама.
Призиви за ново управление
Назначаването на едно ново правителство би могло да помогне на страната да излезе от кризите, в които е затънала, казва финансовият експерт Джобрил. "Политическите партии се карат, вместо да мислят как да съставят правителство. Ние имаме нужда от ново управление, което да се ползва с доверието вътре в страната и навън в чужбина", казва той. Допълва, че това ново правителство трябва да изготви спешно план за реформи в икономиката и обществените каси. Други негови приоритети трябва да бъдат публичните разходи, монетарната и социалната политика, добавя експертът.
Кризите, в които е изпаднала страната, са последица от корупцията и шуробаджанащината на алчните елити, които от десетилетия мислят само за личното си обогатяване. Днес Ливан е една банкрутирала държава. По данни на Световната банка, над половината от 7-милионното население на страната живее около или под границата на бедността. А повече от 20 на сто от ливанците са крайно бедни.
Калед Шехаб се среща всеки ден с такива хора. Особено сега по време на Рамазана. В центъра на Бейрут той раздава храна на бедни. "Най-големият проблем е обезценяването на националната валута, което се дължи и на това, че много от хранителните продукти се внасят отвън", казва той. Около Рамазана много хора даряват храни, макар количествата да намаляват. "Сега хората имат възможност да получат малко храна. Какво обаче ще се случи, след като празникът свърши", пита се Шехаб.
Ако това продължи...
Той е убеден, че така повече не може да продължава. Ако нещо не се промени, хората ще започнат да вършат престъпления - да крадат или да убиват. Шехаб е вярващ мюсюлманин, а религията го учи, че трябва да се помага на по-слабите. За тях той събира пари и храна - без значение от религията и произхода на нуждаещите се.
Мансур е един от стотиците хиляди сирийци, потърсили убежище в Ливан. 20-годишният младеж също се възползва от щедростта на Шехаб. "Положението ни е отчайващо. Нямаме нищо. Нито пък можем да се върнем в Сирия. Всеки ден идвам тук, за да се храня. Никъде другаде не мога да открия нещо за ядене. Нито пък има работа", казва той.
Според прогнозите, най-късно в края на този месец, когато ще приключи и Рамазанът, ще свършат валутните резерви на Ливан. Тогава ще отпадне субсидирането на основните хранителни продукти, които отново ще поскъпнат. И мнозина вероятно ще започнат да гладуват.
Осама, който продава зеленчуци, е песимист: "Експлозията на пристанището, пандемията от коронавирус, липсата на правителство. Всичко това ни се струпа. Не виждам решение. Щом големите не искат, кой тогава ще помогне на Ливан да се справи с кризите? Ако това продължи, хората ще започнат да се избиват едни други. Хора ще убиват други хора, защото са ги ограбили", казва той.