Руските дисиденти призовават Запада да предприеме по-строги действия срещу президента Владимир Путин, заявявайки, че е в интерес на Запада да приеме по-решителна стратегия срещу Кремъл или да плати по-висока цена по-късно, пише Voice of America.
В навечерието на срещата на върха на Г-7 тази седмица в Корнуол, Англия и предвидената за следващата седмица среща в Женева между президента Джо Байдън и Путин, опонентите на руския лидер засилват исканията си за по-ориентирана към бъдещето стратегия за наказания срещу Кремъл заради засилване на репресиите срещу несъгласието в Русия и за опит за дестабилизиране на западния алианс.
"Задачата за промяна на Русия лежи върху плещите на руснаците. Това е монументално. Опасно е", коментира Владимир Ашурков, изпълнителен директор на фондацията за борба с корупцията, основана от затворения критик на Путин Алексей Навални.
"Но има няколко мерки, които Западът може и трябва да предприеме, за да направи промяната по-вероятна и да я придвижи, не поради алтруизъм, а от личен интерес", добави Ашурков в призив, публикуван в британския вестник The Times в Лондон. Западните страни трябва да притиснат Кремъл, който се стреми да "дестабилизира западния социален и политически ред, докато ограбва собствената му страна", казва Ашурков.
Западните сили обвиниха Кремъл, че се намесва в изборите в Съединените щати и Европа и че провежда дезинформационни кампании, насочени към разширяване на политическите и социални разделения в държавите от НАТО. Той също е обвинен в кибератаки, както и в извършване на убийства на руснаци, заточени в Европа, които се противопоставят на Путин. Кремъл отрича обвиненията.
Апелът на Ашурков е отразен тази седмица от Владимир Кара-Мурза, руски демократичен лидер, който, пишейки във "Вашингтон Пост", заяви, че докато руснаците трябва да променят Русия, "политически мотивираният затвор е нарушение на международните ангажименти на Москва - и тази седмица броят на политическите затворници отново е нараснал (вече по-висок, отколкото в края на съветската ера)."
Кара-Мурза цитира ареста миналата седмица на Андрей Пивоваров, бивш директор на "Отворена Русия", опозиционна група, основана от критик на Путин в изгнание Михаил Ходорковски.
"Европейският съюз поиска Кремъл "незабавно и безусловно" да освободи Пивоваров и други несправедливо задържани. На 16 юни, по време на срещата си с Путин в Женева, президентът Байдън ще има добра възможност да направи същото", обяснява Кара-Мурза.
Призивът на руските дисиденти преди срещата на върха на Байдън-Путин през следващата седмица е в момент, когато ръководителят на вътрешната шпионска агенция на Германия предупреди, че Кремъл е увеличил тайната намеса в Германия до нивата на Студената война.
Томас Халдънуанг, президент на Федералната служба за защита на конституцията, каза в The Times of London, че Москва е разположила "голям брой агенти" в опитите си да "изгради контакти около политиците, вземащи решения" и че Германия е все по-обект на руски разузнавателни, дезинформационни и лобистки кампании.
Изказванията му бяха повторени от Бруно Кал, ръководител на германската външна разузнавателна служба, БНД, който каза, че Русия и Китай използват всички средства, за да "осигурят надмощие и да посяват раздори между народите на Запада".
Кал добави: "Можете да наблюдавате промяна в тактиката им: те стават по-груби и безмилостни и преследват интересите си по-грубо от преди."
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън в понеделник заяви в интервю за медии във Вашингтон: "Бихме предпочели да имаме по-стабилни и предсказуеми отношения с Русия. Ясно го изяснихме. Но ние също толкова ясно заявихме, че ако Русия реши да действа агресивно или безразсъдно спрямо нас или спрямо нашите съюзници и партньори, ние ще отговорим."
Говорейки пред новинарския сайт Axios, Блинкън каза, че Байдън се среща с Путин "не въпреки тези агресии, тези атаки, а именно заради тях, да му каже директно и ясно какво може да очаква от Съединените щати, ако агресивни, безразсъдни действия продължават."
Той отказа да посочи дали е оптимист за резултата от планираната среща, първата между Байдън и Путин, откакто бе избран за президент на САЩ.
Администрацията на Байдън предизвика критики миналия месец от руски дисиденти и техните западни поддръжници заради решението си миналия месец да отмени санкциите на САЩ срещу компании, завършили газопровода "Северен поток 2", свързващ Германия и Русия.
В понеделник Блинкън каза пред комисия на конгреса, че завършването на тръбопровода на стойност 11 милиарда долара е "свършен факт", но той добави, че администрацията ще отговори, ако Кремъл се опита да използва доставките на газ като политическо оръжие. Последователно администации на САЩ се противопоставиха на изграждането на "Северен поток 2, страхувайки се, че това ще увеличи енергийната зависимост на Европа от Русия.
Газопроводът под Балтийско море е почти завършен и ще позволи на Русия да заобиколи Украйна, лишавайки я от транзитни такси. Миналата седмица Путин заплаши да спре руския газ за Украйна веднага след като обяви, че проектът ще бъде завършен до месеци. По време на международния икономически форум в Санкт Петербург Путин каза, че това ще зависи от бившата съветска република, проявяваща "добра воля" към Москва.