„Зелените“ в Германия искат да променят икономическата, външната и климатичната политика на най-голямата икономика на континента като част от политическо преструктуриране, което може да окаже дълбоко въздействие върху Европейския съюз и потенциално да втвърди отношението на Берлин към Китай и Русия, пише кореспондентът Боян Панчевски в статия за американското издание The Wall Street Journal, като допълва, че партията има всички шансове да се присъедини към управляващата коалиция след изборите в страната през септември, предаде агенция „Фокус“.
Проучванията на общественото мнение показват, че „Зелените“ вероятно ще се присъединят за първи път от 2005 г. насам към следващата управляваща коалиция в Берлин и дори може да я оглавят.
Партията, чиито корени са в бунтарски съюз на природозащитници, левичари и пацифисти от 70-те години на миналия век, се превърна в утвърдена партия със силна подкрепа сред градските жители с високи доходи. Рейтингът ѝ е около 20%, което я прави втората по сила политическа партия във ФРГ след християндемократите на канцлера Ангела Меркел.
Техният дневен ред надхвърля мерките за борба с изменението на климата и ще наруши дългогодишните политически табута на Германия относно публичния дълг и финансовата интеграция в Европа, като същевременно приведе външната политика в по-тясно съответствие с тази на САЩ.
Партията призовава за отделяне на 50 милиарда евро годишно за „зелени“ инвестиции, финансирани предимно от държавни заеми. Това почти сигурно би противоречало на строгите правила за балансиран бюджет, заложени в Конституцията на ФРГ.
Тези финансови правила трябва да бъдат променени, според държавния финансов министър от Баден-Вюртемберг Даниал Баяз, представляващ „Зелени“. Или да се тълкуват по такъв начин, че Германия и Европа да могат да привлекат достатъчно дългово финансиране за икономическата и социалната трансформация, необходима за борба с изменението на климата, както и да подкрепят германски и европейски технологични компании и производители на батерии.
„Целта не е балансиран бюджет, а зелен бюджет“, каза бившият изпълнителен директор на Boston Consulting Group.
Партията също така се застъпва за укрепване на финансовата интеграция между страните-членки на еврозоната, включително възможността за емитиране на съвместно гарантирани облигации. Това е отклонение от дългогодишната позиция на Германия, че държавите-членки никога и при никакви обстоятелства не трябва да носят отговорност за публичния дълг на другите.
Друга област, в която „Зелените“ обещават да нарушат установения консенсус, е външната политика. Някои партийни лидери казват, че страната се е сближила твърде много със страни като Русия, Китай, Иран и Турция в опит да поддържа доходни търговски връзки или геополитически споразумения. Водещи представители на „Зелени“ казват, че външната политика е твърде зависима от търговските интереси на страната и искат тя да се съсредоточи повече върху правата на човека и трансатлантическия съюз.
Според „Зелените“ Германия трябва да се откаже от подкрепата за газопровода „Северен поток 2“, който е предназначен да удвои вноса на руски газ в страната и който - според тях, оставя Германия в опасна зависимост от Москва за енергийните доставки. Трябва да се начертаят червени линии за сътрудничество с Кремъл и други авторитарни режими, казва Сергей Лагодински, член на „Зелената партия“ в Европейския парламент, специализиран във въпросите за външната политика.
„Според мен е забележително, че ние като партия сега сме много по-твърди привърженици на трансатлантическия съюз, отколкото християндемократи на [г -жа Меркел]“, каза Лагодински. Що се отнася до Китай, който е най-големият търговски партньор на Германия и ключов пазар за много от нейните индустриални фирми, „Зелени“ също не са съгласни с политиката на ангажираност на Ангела Меркел. Германските индустриални гиганти, както и по-малки фирми, са увеличили износа си за Китай, а сега Volkswagen AG зависи от тази страна за почти половината от продажбите си. Почти 10 години Ангела Меркел поддържа добри отношения с Пекин. Миналата година тя действаше като посредник при сключването на инвестиционна сделка между ЕС и Китай, въпреки противопоставянето на САЩ.
Членът на „Зелени“ и депутат от ЕП Райнхард Бютикофер заяви, че партията ще помогне за намаляване на зависимостта на германската индустрия от износа за Китай. „Зелените“, казва той, ще се обединят с партньорите от ЕС, за да се противопоставят на Пекин, да подкрепят местната индустрия и да се противопоставят на „нелоялните търговски практики на Китай“.
Според някои анализатори обаче „Зелени“ все още могат да се сблъскат с проблеми по пътя си към властта. Аналена Бербок, съпредседател на партията и водещ кандидат за канцлер, се провали в началото на предизборната кампания, предизвиквайки съмнения относно перспективите на нейната кампания и силата на нейната дума в партията, ако все пак тя дойде на власт.
Личният рейтинг на Бербок, партиен служител без опит в политиката или бизнеса, падна, след като стана ясно, че тя е включила подвеждаща информация в автобиографията си и е копирала части от друг източник, без да кредитира автора в книгата си. По-късно тя се извини.
Според анкети някои от по-противоречивите или поляризиращи политики на „Зелени“ също могат да отчуждат големия умерен и центристки електорат в Германия, който Ангела Меркел успешно „култивира“ в последните си години на власт.
По-специално се визират плановете за увеличаване на данъка върху доходите на високоплатените работници в една от най-данъчно облаганите държави в Европа, за създаване на Министерство на климата, което може да наложи вето на всеки закон, за въвеждане на квоти за мигранти в публичната служба и установяването на джендърна самоидентификация.
Освен това съществуват разногласия между прагматичното, центристко ръководство на „Зелени“ и често по-радикалните по-нископоставени членове на партията. Партията традиционно е разделена между т.нар. фундаменталисти (пламенни антикапиталисти и пацифисти) и реалисти (прагматици, застъпващи се за постепенни реформи, умерена интервенционистка политика и приемственост в някои области).
Според социолога Манфред Гюлнер разликата между двете се илюстрира от резултатите от сравнителен анализ между голямата, богата, културно консервативна провинция Баден-Вюртемберг, разположена в южната част на страната, където реалистите бяха представени във властта през 2011 г. и град Берлин, който се управлява от фундаменталисти заедно с други лявоцентристки партии от 2016 г. насам.
Баден-Вюртемберг може да се похвали с най-големи инвестиции, що се отнася до научни изследвания (5,8% от годишния бюджет) и почти най-ниския процент на безработица (втора по по заетост). Регионалното правителство води кампания за привличане на чуждестранни инвестиции, като насърчава растежа на работните места в технологичните предприятия, където компании като Amazon.com Inc. и други са установили своята дейност.
Що се отнася до Берлин, неговите власти дават приоритет на борбата с джентрификацията и високите цени на имотите, като същевременно отварят вратите си за бежанци и мигранти. Партията е популярна сред избирателите в Берлин, но критиците казват, че акцентът ѝ върху социалната справедливост и благосъстоянието е отслабил икономиката на града. Нивото на безработица в Берлин през 2020 г. е 9,7%, в сравнение с 5,9% в цялата страна. Позовавайки се на страховете от джентрификация и повишаване на наемите, местните „Зелени“ се противопоставиха на плановете на Google да построи нов кампус в града, което накара компанията да се откаже от проекта.
Според политолозите реалистите, към които принадлежи Аналена Бербок, отдавна са спечелили в партията и ще имат основното влияние във всяко правителство. А лидерите на „Зелени“ казват, че партията има богат управленски опит, тъй като е представена в правителствата на 11 провинции и е била част от федералното правителство в продължение на седем години (от 1998 до 2005 г.). Но според Манфред Гюлнер „Зелените не са идеологическа партия, а партия, стремяща се към власт“.