В нощта на 24 август 1572 г. - празника на св. Вартоломей, във Франция е извършено масово клане на хугеноти (френските протестанти). Клането е организирано от Катерина Медичи и херцозите Гизи. Това е най-кървавият момент от Религиозните войни, водени във Франция в периода 1562-1594 г.
Тогава са убити хиляди хугеноти, в това число и адмирал Колини. Религиозните войни във Франция са войни между католици и протестанти (калвинисти, хугеноти). Те избухват в резултат на разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католическия клир да се противопоставят на новото, утвърждаващо се във Франция, религиозно течение.
Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове (наварския крал Антоан, Анри III Наварски, принц Луи I Конде). Начело на католиците стоят херцозите Гизи. Първите три войни (1562–1563 г., 1567–1568 г., 1568–1570 г.) завършват с успех за хугенотите, като те извличат определени привилегии от това впоследствие. След масовото избиване на хугеноти във Вартоломеева нощ (24 август 1572 г.), религиозните войни се разгарят с нова сила.
През 1576 г. на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация, а на север се образува Католическата лига, в която ръководна роля играе аристокрацията. През Третия период на войните (1585-1594 г.) народните маси, увлечени от перспективата да се освободят от фискалната експлоатация поддържат Католическата лига, така в края на 80-те години политическа анархия достига своя връх. На 1 август 1589 г. кралят (Анри III) е убит от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), но той не е допуснат в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II.
През 1593 г. Анри IV приема католицизма и през март 1594 г. влиза в Париж. С това се слага край на Хугенотските войни. Последните отгласи от това движение (1595-1598 г.) са потушени отчасти със сила, отчасти с някои отстъпки.