"Асистирано самоубийство": Франция разреши евтаназията

Правото на евтаназия във Франция вече е закрепено законодателно – след приемането на съответния закон от парламента. Той ще позволи на пациентите с неизлечими заболявания в краен стадий, които са в съзнание, да вземат лекарства, предизвикващи смърт.

Медикаментите ще бъдат предписвани от лекар, който предварително трябва да се консултира с други медици. По правило пациентите ще приемат лекарствата самостоятелно. Ако физически не са в състояние да направят това, ще им бъде оказвана помощ от лекар или от медицинска сестра.

В Европа са разрешени различни форми на евтаназия

В случая става дума за т.н. „асистирано самоубийство“. Тази форма на прекратяване на живота при определени обстоятелства е разрешена и в други европейски страни като Австрия, Германия и Швейцария.

Освен това, по данни на Европейския парламент, в някои европейски страни като Нидерландия, Белгия и Испания е разрешена активната евтаназия, наричана „лишаване от живот по молба на пациента“. В тази ситуация препаратът, водещ до смърт, се вкарва от трето лице, най-често от лекар. Очаква се, че при изключителни случаи този вариант ще бъде възможен и във Франция.

Наред с тези форми, съществува и непряка евтаназия, при която ускорението на смъртта може да бъде страничен ефект от обезболяващите препарати, или пасивна евтаназия, при която мерките за прекратяване на живота се прекратяват в съответствие с желанието на пациента. В повечето европейски страни е разрешена поне една от тези форми. Правовата ситуация в различните европейски страни е различна. Държавите от ЕС решават самостоятелно въпроса. В момента някои европейски държави като например Ирландия и Малта работят над законодателството за евтаназията. А във Великобритания легализацията на активната евтаназия засега е отложена.

Френският закон предизвика критики

Въпросът дали да се разреши и под каква форма оказването на помощ за приключване на живота е много чувствителен от обществена и политическа гледна точка. Това се открои и в рамките на процеса на приемане на френския закон. Проектът премина през три четения както в Националното събрание, така и в Сената. Националното събрание го подкрепи, но Сенатът, смятан за по-консервативен, го отклони три пъти. В съответствие с френската конституция в крайна сметка решаващата дума е на Националното събрание.

Критика бе отправена най-вече от страна на Конференцията на католическите епископи на Франция, която открито се обяви против закона. Още по време на обсъждането му епископите отбелязваха, че разликата в резултатите от гласуването в двете камари на парламента отразява „дълбокото разединение“ на френското общество по този въпрос.

Лили Гигено и Никола Добрич, които се застъпват за правата на хората с увреждания, изразиха пред ДВ опасение, че тези хора могат да се почувстват принудени да прибегнат към помощ за раздяла с живота, дори да не страдат от смъртно заболяване. Тяхното мнение е, че за формирането на този вид решение влияе не само личното състояние на човека, но и това как обществото се отнася към хората с увреждания. С други думи, волята на човека може до голяма степен да се определи от обществените обстоятелства, нивото на поддръжка и отношението към хората с ограничени възможности.

Правото на евтаназия - край на едно табу?

Белгийският лекар Франсоа Дамас отхвърля тази критика. Той не смята, че хората с увреждания или с тежки заболявания ще се чувстват принудени да се възползват от възможността да получат помощ при напускането на живота. По неговите думи, пациентите сами взимат това решение заедно със семействата си. Освен това за такива случаи са предвидени строги мерки за защита и контрол.

Дамас вече повече от 20 години обслужва неизлечимо болни пациенти в края на живота им. Пред ДВ той казва, че около 25 процента от пациентите му пристигат от Франция. Неговото мнение е, че основното значение на новото законодателство е в това, че отваря възможността за диалог между лекарите и пациентите за смъртта. Дамас отбелязва, че до момента във Франция тази сфера е била един вид табу и практически не се е обсъждала открито.

Чрез гласуването в Националното събрание Франция взима принципно решение, което има фундаментално правно значение. Това е и изпълнение на едно от предизборните обещания, дадени от президента Еманюел Макрон преди втория му и последен президентски мандат. Най-вероятно този закон ще стане последният голям обществено-политически проект на Макрон, който през 2027 година ще напусне президентския пост.

Автор: Лусия Шултен