Франк-Валтер Щайнмайер полага бяла роза на 17-и коловоз в Берлин. В знак на надежда и за да не бъдат забравени милионите жертви на нацистките издевателства. Точно преди 80 години нацистите изпращат от тази гара в Берлин първите евреи към неизвестността, към лишаването от права, към страданието, към смъртта. От десет години насам 18-и октомври е денят за възпоменание на жертвите, потеглили от 17-и коловоз: "За да не бъдат забравени, за да се помни съдбата им, да се помнят страданията и смъртта им точно както и престъпленията на палачите и техните помощници - затова имаме дни като този и места като тези", каза президентът.
На първия ред са седнали са Франц и Петра Михалски, целите в черно. Те от години не пропускат този възпоменателен ден. Франц и Петра Михалскиса са почетни гости, свидетели на събитията, жертви на геноцида, извършен от нацистите спрямо евреите. "На този ден мислим за нашите приятели и роднини. За хората, които сме познавали, които все пак успяха да избягат или да се спасят от смъртта. Както и за тези, които преди това се самоубиха", казва Петра Михалски. Тя се изказва и от името на съпруга си - 87-годишния Франц Михалски, който след прекаран инсулт не може да говори добре. Като момче той успява в последната минута да се измъкне от нацистите и да избегне сигурната смърт.
С товарни вагони към концентрационния лагер
Системната депортация на евреите от Германия на изток започва през есента на 1941-а година - месеци преди конференцията на Ванзее, при която систематичното избиване на евреите е планирано подробно и хладнокръвно. В служебните документи на нацистите за депортацията се използват евфемизми като "преселване", "евакуация" или "отвеждане". Всъщност хората са извозвани с железниците към смъртта - в гета, в трудовите и концентрационните лагери на нацистите. Първоначално ги превозват с бракувани пътнически вагони, по-късно - с претъпкани товарни вагони. Първата композиция от Берлин напуска гарата "Грюневалд" на 18-и октомври 1941-а година. 1089 деца, жени и мъже са отпратени оттам към Лодз в Полша. В края на нацисткия терор броят на евреите, които са депортирани от три берлински гари и които стават жертви на нацистките изведателства, надхвърля 50 000.
Изпитанията на семейство Михалски
Франц Михалски се е превърнал в нещо като институция на свидетелите на онова време. Той успява да оцелее, успява да избяга от нацистите. И докато е в състояние, разказва за своите преживявания. В училища, на конференции, пред медиите. ДВ се среща със семейството в тяхното жилище в Берлин. Майката на Франц Михалски е еврейка, баща му е католик. Майката още преди брака си приела католическата вяра, но въпреки това когато Франц се родил във Вроцлав през 1934-а година, го записали като дете от "смесен брак", в съответствие с циничната расистка идеология на нацистите.
Семейството било заможно. Но въпреки това все по-често ставали жертва на дискриминация: в службата, в магазините, в детската градина. След което точно на десетия рожден ден на Франц Михалски през 1944-а година Гестапо застава пред вратата, иска да задържи семейството и да го депортира. Успяват да избягат в последния момент. Това е началото на дълга одисея през Чехия, Австрия и Саксония до Берлин, където семейството успява да оцелее с късмет и с помощта на много помощници.
Тихите герои
По време на интервюто за ДВ Франц Михалски изведнъж скача и взима от лавицата една книга, която е написал сам. Тя е за неговата история, за неговото оцеляване: "Когато Гестапо позвъни на вратата". Той отваря на 89-а страница, на която има списък под заглавието "Моите тихи герои". Шест имена, които няма да забрави никога. Шестимата, които са помогнали на него и на семейството му да спасят живота си. Сред тях е бавачката Ерна Шарф, която временно прибира в дома си Франц и брат му. Колежката на бащата Герда Мец, която тайно организира пътуванията на семейството. Един полицай ги предупреждава, че Гестапо се готви да щурмува жилището им. Именно на него дължат това, че са успели своевременно да се спасят с бягство.
През 2012-а година Ерна Шарф и Герда Мец посмъртно са обявени за "Праведници на народите на света" от Яд Вашем, йерусалимския мемориал в памет на евреите, жертви на Холокоста. И Франц Михалски се е погрижил за това. "Няма нужда да си учил - стига да имаш сърце и да изпитваш любов към хората. И трябва да си умен - тогава можеш да помогнеш на другите. Именно това направиха нашите помощници. И поради това всяка година идваме на 17-и коловоз, за да си спомним за всички тези тихи герои", казва Петра Михалски.
"Това никога не бива да се повтаря"
"Искаме да се изправим срещу антисемитизма", споделят Михалски. И разказват за един от внуците си, който преди четири години станал жертва на антисемитско нападение. 14-годишното момче било душено и удряно - в рамките на инсценирана екзекуция, само заради еврейската му вяра. И заради случаи като този федералният президент Фрак-Валтер Щайнмайер предупреди изрично по време на възпоменанието на 17-и коловоз: "Антисемитизмът не трябва никога повече да има място в нашето общество. Антисемитските мисли и действия никога не бива да остават необорени и без обществена реакция." Семейство Михалски неведнъж са чували думи като тези. Но са и наясно, че през последните месеци и години броят на антисемитските прояви расте. С известно отчаяние те споделят: "Дискриминацията и терорът не трябва да се повтарят никога, но ние не вярваме. Тъй като откакто съществува човечеството, това се случва отново и отново".
Автор: Фолкер Витинг