Прибалтийските държави преговарят със съюзниците си от НАТО за увеличаване на военните сили на тяхна територия, за да възпират Русия. Това обяви премиерът на Естония Кая Калас пред "Ройтерс" на фона на срещата между Русия и НАТО в опит да се разсее напрежението.
Русия, която е струпа войски на границата си с Украйна, поиска прекратяване на подобни разполагания на военни сили и повече никакво разширяване на западния отбранителен алианс. Тя изложи днес своите искания за гаранции за сигурност в Европа на 30-те страни членки на НАТО в Брюксел.
Естония, Латвия и Литва, някога контролирани от Москва, са членове както на НАТО, така и на Европейския съюз от 2004 г. и отдавна се стремят към по-голямо участие на НАТО.
"Разбира се, обсъждаме с нашите съюзници да увеличат присъствието си тук, за да действат като възпиращ фактор", отбеляза Калас, без да дава подробности.
"Ако погледнете картата, прибалтийските държави са полуостров на НАТО и затова имаме своите притеснения", изтъкна естонската премиерка.
Дипломат от НАТО, пожелал анонимност, е посочил пред "Ройтерс", че въпросът за разполагането на още военни сили в прибалтийските страни може да бъде обсъден от министрите на отбраната на НАТО, когато проведат насрочена за средата на февруари среща.
Части на НАТО бяха разположени в Литва, Латвия, Естония и Полша, след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г. Те имат малко над 1000 войници всяка. Калас отбеляза, че е възможно засилване на съществуващите отряди.
Западът може да има конструктивни разговори с Москва, каза тя, но също така трябва да уведоми Кремъл, че ако ескалира ситуацията в Украйна, ще има висока цена, която трябва да плати по отношение на икономическите санкции.
"Мисля, че не трябва да попадаме в капана, да обсъждаме какво може да направи Западът, защото Западът не е направил нищо лошо", каза Калас. "Западът не е формирал военни групи, за да атакува Русия.
Москва отрече каквито и да било агресивни намерения и заяви, че има право да разположи войски там, където пожелае, в рамките на своите граници.