Петер О. би трябвало още да е в затвора и да излежава присъдата си от осем месеца лишаване от свобода, защото няколко пъти е бил хващан без валиден билет. В Германия това е криминално престъпление, описано в член 265а от закона: "Всеки, който използва транспорт чрез измама, може да бъде наказан с до една година затвор". Преждевременното си освобождаване (след прекарани 6 месеца в затвора) той дължи на една инициатива за намаляване на присъдата му и платената глоба в размер на 1225 евро.
Хиляди хора в Германия са изпадали в същата ситуация като Петер О. през последните 3 години, става ясно от запитване до правосъдните министерства на отделните провинции. Те са били осъдени директно на лишаване от свобода, или са получили глоба, която обаче не са могли да платят. Затова алтернативно все пак са влизали в затвора.
Десетки хиляди осъдени годишно
Не всички федерални провинции водят такава статистика, затова и няма информация за действителния брой на нарушителите по смисъла на член 265а. Според наличните данни, през 2019 г. са били осъдени повече от 46 000 души за това нарушение, а в първата година от Ковид пандемията - 2020-а, когато по-малко хора са пътували с обществения транспорт, осъдените нарушители са близо 40 000. Най-много затворници, осъдени за пътуване без билет, има в провинциите Райнланд-Пфалц, Тюрингия и Саксония. Въпреки че разделът обхваща и други нарушения, като например заобикаляне на автоматичен турникет в плувен басейн, от данните на министерствата става ясно, че повечето хора са задържани, защото са пътували без валиден билет.
Престъпление от бедност
Животът на Петер О. излиза извън контрол преди десетина години, след като получава бъбречно заболяване и започва да ходи на диализа по няколко пъти в седмицата. Не може да си намери работа, изпада в депресия и дори на няколко пъти остава без жилище. Така започва да ходи на диализа без билет, тъй като не може да си позволи да плаща за скъпия градски транспорт. През 2018 г. е хващан десет пъти. Съдията го осъжда на глоба в размер на 4050 евро, която той също не може да плати и затова влиза в затвора.
Случаят на Петер О. е типичен, твърдят криминолози. Пътуването без валиден билет е престъпление от бедност. По принцип всички осъдени лица имат възможност да отработят глобата, ако не могат да я платят. За тази цел федералните провинции са разработили програми, целящи да предотвратят влизането в затвора за дребни престъпления. Често обаче, както посочва в свой анализ Криминалната служба на Северен Рейн-Вестфалия, осъдените за пътуване без билет са просто "бедни, болни, социално изключени и не са опасни в наказателно правен смисъл”. На мнозина от тях им е много трудно да си намерят и да се задържат на работа. Освен това проучванията на BR и NDR показват, че на някои места просто няма достатъчно места, където осъдените да отработват присъдите си.
Трябва ли да бъде толкова строг член 265а?
Член 265а в момента се преразглежда. Обсъжда се дали пътуването без валиден билет може да бъде сведено до административно нарушение. Тогава нарушителите няма да се сдобиват с криминално досие, а глобите ще бъдат много по-ниски. Ако бъде направена тази промяна, обаче, при неплащане на глобата отново ще се влиза в затвора, а това не отменя глобата.
Случаят на Петер О. показва как една ефективна присъда може да обърне човешкия живот напълно. "Всеки път, когато подреждах живота си наполовина, се връщах в затвора", казва 42-годишният мъж. Асоциацията на служителите от затворите също критикува член 265а. "В затворите влизат хора, на които не им е там мястото", отбелязва председателят Рене Мюлер.
Милиони от парите на данъкоплатците
Един ден лишаване от свобода струва на германския данъкоплатец между 126 и 218 евро. Това е изключително скъпо, особено когато става въпрос за леки нарушения, казва Арне Семсрот, основател на инициативата "Фонд за свобода”. Дотук с дарения тя е успяла да плате глобите на около 400 затворници, а това е спестило на държавата почти 4,3 милиона евро, обяснява той.
Семсрот се надява член 265а да бъде преразгледан възможно най-бързо. "Това не помага на никого", казва той, "нито на затворниците, защото те така или иначе са наказани, нито на данъкоплатците, нито на съдебната система.”