Кристина Новицка от Киев се е озовала в Будапеща седмица след руското нашествие и иска само едно: да се махне от Унгария, чийто премиер Виктор Орбан, за разлика от останалите европейски лидери, избягва всякаква открита подкрепа за Украйна.
„Обичам страната, жителите ѝ, но видях какво мисли правителството за нас“, споделя 39-годишната модна дизайнерка, с която Франс прес разговаря в „Уъркшоп“, център за бежанци, основан от жител на Будапеща.
В разказ за пътешествието от 2000 км през Молдова и Румъния, извършено заедно с двегодишната ѝ дъщеричка, Кристина обяснява, че по пътя към тях е била проявявана солидарност. При пристигането на унгарската граница обаче нещата се променят.
„Граничарите нито веднъж не ни се усмихнаха“, казва тя и изразява надеждата си, че двете скоро ще идат на по-гостоприемно място.
Експресен престой
От началото на конфликта премиерът националист, който открито се придържа към антимигрантска линия, но изрази готовност да помогне на изпадналите в беда украинци, стигнали до Унгария, неспирно превъзнася гостоприемството, демонстрирано от страната му по отношение на стотици хиляди украински бежанци – според данни на ООН в Унгария са регистрирани общо над 620 000.
Повечето от тях обаче бързо заминават другаде – според властите само 20 000 са поискали статут на „временна защита“, осигуряващ достъп до здравни грижи.
В просторния център „Бе О Ка“ в Будапеща, управляван от държавата, скучаят доброволци. Петдесет и три годишната Анна Чумак, една от малкото бежанци в центъра, смята да отпътува още на другия ден „за Германия, а после за Канада“, където има „роднини“.
Наличието на близки, езикът и перспективите за работа са ключов фактор за избора на страна, в която да градиш нов живот, отбелязват неправителствените организации.
Също като Кристина, Аня Елина има чувството, че не е добре дошла - „украинците не се чувстват добре тук“, обяснява киевчанката, която е танцьорка и хореограф.
Размяна на нападки със Зеленски
„Проблемът е, че Орбан е проруски настроен и бежанците все повтарят, че няма желание да помага на Украйна“, казва 25-годишната млада жена, която е открила брат си в Будапеща и смята да се върне в родината „веднага, щом стане възможно“.
За дванайсет години на власт Виктор Орбан се е сближи с руския президент Владимир Путин. И при все че след избухването на конфликта гласува за санкциите наред с партньорите си от ЕС, той се погрижи „да остане встрани“ от войната.
Отказва да доставя оръжия на Украйна, блокира европейския проект за ембарго върху руския петрол – 58-годишният държавник грижливо поддържа различността си.
Той дори атакува словесно президента Володимир Зеленски, поискал от него „да избере в кой лагер да бъде“.
Фаворизиращите правителството медии в Унгария допринасят за тази атмосфера, като омаловажават военните изстъпления в Украйна и възприемат линията на Кремъл.
Резултатът: според анкетите местните хора не съчувстват особено на украинците. Между другото, за разлика от Полша или Чехия, в Будапеща не е имало нито една мащабна демонстрация, обагрена в синьо и жълто.
Система за убежище, която се разпада
Войната всъщност съживява стари свади между Киев и Будапеща, която вече от години обвинява украинските власти в дискриминация и опити за насилствена езикова асимилация на унгарската диаспора в Украйна.
Освен тези напрежения неправителствените организации изтъкват и ефекта от политиката на Виктор Орбан, водена през последните години.
При управлението на Орбан Унгария се затвори в себе си, постави бариери по своите граници, започна да отблъсква мигрантите и ограничи приемането на молби за убежище в посолствата си по света.
На североизток вратите естествено са отворени за украинците и правилата за тях са смекчени; на юг обаче достъпът откъм Сърбия и Хърватия остава затворен.
Системата за убежище е „разрушена“, за да бъдат разубеждавани бежанците да идват, коментира Анико Бакони от Унгарския Хелзинкски комитет. „Експертните навици на служителите на имиграционните служби и на преводачите например са изгубени“, казва тя.
А бежанците „имат нужда да планират бъдещето си, трябва им цял спектър от услуги, помощ, за да се интегрират, да превърнат Унгария в свой нов дом“, заключава Бакони.