Малко вероятно е Финландия да се присъедини към НАТО преди септември. Това заяви финландският президент, Саули Нийнистьо, на съвместна пресконференция с председателя на Европейския парламент, Роберта Мецола, в Хелзинки.
По негови думи това се дължи на съпротивата на Турция, предаде news.bg.
Той обясни, че се радва, че преговорите с Анкара относно членството на скандинавската страна в Алианса са започнали, но добави, че не би искал да дава точни дати, тъй като досега не е постигнат особен напредък.
Вчера говорителят на турския президент Ибрахим Калин заяви, че влизането на Хелзинки в НАТО ще бъде една от темите, които ще се обсъждат на следващата среща на върха на НАТО в Мадрид. Той обаче подчерта, че това не означава, че тогава ще бъде взето конкретно решение по въпроса.
След десетилетия на военно необвързаност, войната на Русия в Украйна накара Швеция и Финландия да кандидатстват за присъединяване към Западния отбранителен съюз през май, но срещнаха изненадващата съпротива от Турция, която наложи вето на влизането им в Алианса, посочвайки като причина подкрепата им за организации, които Анкара счита за терористични и, включително ПКК и нейното сирийско крило - Отрядите за народна самоотбрана.
Докато двете скандинавски страни заявиха, че преговорите за разрешаване на спора ще продължат, Анкара каза, че не е получила никакви отговори на исканията си, включително спиране на подкрепата за групи, които Турция смята за терористи, премахване на оръжейното ембарго срещу Анкара и екстрадиция на заподозрени, които Анкара издирва.
Всяка кандидатура за присъединяване към НАТО изисква подкрепа от всичките 30 членки на отбранителния алианс. Турция, която е съюзник в НАТО от повече от 70 години, заяви, че няма да промени мнението си, освен ако скандинавските страни не предприемат "конкретни стъпки" за нейните опасения. Ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че трябва да се обърне внимание на опасенията за сигурността на всички съюзници в НАТО.