Само преди броени дни в медийното пространство излезе материал, в който се посочва, че принципът „Един Китай“ не трябва да бъде променян. Нещо повече – статията определя принципа „един Китай“ като „недвусмислен“ и „консенсус сред международната общност“ и предвещава неуспех на всеки опит той да бъде „оспорен“. В материала се наблюдават и преки обвинения към САЩ и други страни, които не биват пряко назовани, че "преднамерено изопачават природата на тайванския въпрос като чисто вътрешен за Китай". В отговор на това посланикът на Тайван в Гърция, Шърман С. Куо отправи директно обръщение, което гласи следното:
"Уважаеми г-н Редактор,
Бих искал да изразя своето недоволство от статията на тема „Принципът за „един Китай“ не може да бъде променян“, публикувана от Китайското посолство в София на 30 август. Правителството на Република Китай (Тайван) винаги е приветствало международните си приятели, подкрепящи ценностите на Тайван като свобода и демокрация. Нормално е Тайван да приема стотици високопоставени гости от различни страни всяка година. Няма нужда Китай да реагира пресилено. Посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван е важен пример за дългогодишното и силно приятелство и партньорство между Тайван и САЩ, обвързано с интереси в сферата на сигурността.
Потвърждавам отново, че Република Китай (Тайван) е суверенна, независима държава. Република Китай (Тайван) и Китайската Народна Република не са подчинени една на друга. Тайван е преминал през процес на демократизация и е международно признат, зряла демокрация. Само правителството на Тайван, избрано демократично, има правото да представлява 23,5-милионния тайвански народ на международната арена, включително и в системата на ООН. Елементите на модерната държава са суверенитет, народ, правителство и територия. Тайван има всичко изброено по-горе.
Когато става въпрос за статута на страната в края на Втората световна война, повечето хора ще си помислят за съдържанието на Декларацията от Кайро или Потсдамската декларация, но по времето, когато тези две декларации са били обявени, Япония все още не се е предала на Съюзниците и все още е притежавала законно Тайван. Документът, който наистина решава въпроса за статута на Тайван след войната, е Мирният договор от Сан Франциско от 1951 г., признат от международното право."
Резолюция 2758 (XXVI) на Общото събрание на ООН, приета през 1971 г., засяга само представителството на Китай в ООН. Той не дава правно разрешение на КНР да представлява Тайван в системата на ООН, нито посочва, че Тайван е част от КНР. Следователно тази резолюция не решава въпроса за участието на тайванския народ в ООН. В действителност принципът „един Китай“, застъпен едностранно от китайското правителство, представлява явен опит за анексиране на Тайван под законов претекст.
Както знаем, ООН отдавна се поддава на политическия натиск от страна на Китай, разглеждайки Тайван като част от Китай, чрез неправомерно цитиране и погрешно тълкуване на Резолюция 2758. Организацията предприе сериозни мерки, като отказа на тайванския народ достъп до сградите и помещенията на ООН, както за обиколки, така и за участия в срещи и дейности, лиши тайванските журналисти от правото на достъп до информация и прекрати всички възможности за участие на 23,5 милиона тайванци в системата на ООН. Този нелегитимен, неразумен и безчувствен подход явно нарушава основополагащия принцип на универсалност, залегнал в Хартата на ООН.
Напоследък безмилостното засилване на вербалните атаки и военното сплашване от страна на Китай срещу Тайван не само ескалира напрежението в отношенията между двете страни на пролива, но и предизвика сериозна глобална загриженост за регионалния мир и стабилност. Тайван се ангажира да поддържа статуквото на стабилност в Тайванския проток и желае да разреши различията между двата пролива чрез диалог, основан на равнопоставеност. Въпреки това, той абсолютно няма да се преклони пред непрекъснатите опити на Китай за злонамерено потискане.
ООН многократно е подчертавала, че всички заинтересовани страни по света трябва да работят заедно, за да се справят с предизвикателствата в епохата след пандемията. Тайван желае и е в състояние да направи всичко възможно, за да подкрепи глобалните усилия за възстановяване след пандемия и да реализира устойчиво развитие. Той е благодарен на дипломатическите съюзници и приятелските нации за тяхната подкрепа и помощ в кампанията му за участие в системата на ООН. Той също така призовава ООН надлежно да признае искрените стремежи на тайванския народ да бъде част от системата на ООН, да приеме значимото участие на Тайван в Организацията и нейните специализирани агенции и да се въздържа от огъване пред политическия натиск от страна на Китай по отношение на изключването на Тайван.