Таванът в цената на руския петрол, който страните от Г-7 наложиха не е достатъчно нисък, за да отхапе достатъчно голямо парче от приходите на Кремъл за следващата година и икономистите казват, че дори да доведе до спад в производството на петрол, Владимир Путин разполага с достатъчно средства, за да продължи войната, поне за сега, пише Bloomberg TV Bulgaria.
При цена от 60 долара за барел "горната граница на цената изглежда много щедра", казва икономистът от Renaissance Capital София Донец. "То е близко до стойността, която беше включена в оценката на пазара за 2023 г., и до нивото, предложено в бюджета на Русия". Европейските официални лица изтъкнаха ограничението - договорено миналата седмица след месеци на спорове между САЩ и техните съюзници - като начин да се подложи на глад военната машина на Русия. Всъщност планиращите се постараха да се уверят, че нивото не е толкова ниско, че да накара Кремъл да намали значително производството, което би рискувало да доведе до повишаване на световните цени. Засега Русия не е обявила отговора си, но официални лица твърдят, че планират да продължат да пренасочват потоците към страни като Китай и Индия, които не са подписали официално ценовото ограничение.
Министърът на финансите Антон Силуанов заяви в четвъртък, че е рано да се оцени фискалното въздействие на ценовите ограничения. "Все още подготвяме отговор за това как ще реагират нашите компании", каза той според Интерфакс. "Непазарните мерки изкривяват пазара и при всички случаи ще се отразят или на цените, или на обема на предлагането".
Дори и без тавана на цените, поради ограниченията за превоз и застраховане, целящи да затруднят търговията на Русия, Кремъл очакваше близо 25% спад на данъчните приходи от нефт и газ, тъй като производството и някои цени падат. Но дори и при нарастващите разходи за войната, Русия успяваше лесно да покрие бюджетния си дефицит, като се възползва от фонда си за богатство и взема заеми на местния пазар на облигации, където санкциите не оставят много алтернативи на инвеститорите.
Спад на цената на петрола с 10 долара от предвидените в бюджета 70 долара за барел до тавана може да намали приходите с още 1 трилион рубли (16 млрд. долара), смята Олга Беленкая, икономист във "Финам". В действителност разликата е по-малка, тъй като цената в бюджета включва разходи като превоз и застраховка, които не се отчитат в тавана на цената.
"По-големият дефицит ще бъде финансиран или чрез по-големи заеми, или чрез увеличаване на разходите от фонда за богатство", каза Беленкая.
Всъщност, ако ценовият таван намали приходите от износ през следващата година, това може да доведе до отслабване на рублата през следващата година, което ще даде допълнителен тласък на бюджета, каза тя. Тъй като енергийните данъци се плащат предимно в долари и евро, стойността им в рубли, която е от значение за Кремъл, нараства, когато руската валута отслабва. Наталия Лаврова от финансовата група BCS заяви, че ефектът може да е достатъчен, за да позволи на правителството да изпълни намалените си цели за приходите от енергия за следващата година, дори ако ограничението задържи цените под 70-те долара в бюджета.
Мащабният натиск върху износа на горива за най-големите руски пазари може да се окаже по-болезнен за Кремъл. Икономисти от централната банка заявиха късно в сряда, че таванът на цените и ограниченията за износ могат да бъдат "шокове, способни да намалят значително икономическата активност през следващите месеци". По-късно Министерството на енергетиката излезе с изявление, в което оспори тази оценка, заявявайки, че икономическото въздействие вероятно ще бъде ограничено.
Настоящата прогноза на правителството за близо 9% спад в производството на петрол през следващата година ще струва между1 трилион и 1,4 трилиона рубли под формата на пропуснати приходи, според Bloomberg Economics. По-ниските цени, дикутвани от санкциите и други ограничения върху износа, могат да намалят приходите на Кремъл с още 500 млрд. рубли.
Какво казват от Bloomberg Economics.... "Като цяло бюджетът ще изпита недостиг на приходи от около 1% от БВП. Смятаме, че недостигът на приходи ще принуди правителството да предприеме строги фискални мерки, ако иска да запази инфлацията и разходите за обслужване на дълга стабилни. Това ще доведе до по-дълбок спад на БВП от 3%." -Александър Исаков, икономист за Русия Русия влезе във войната със силни финансови позиции след години на подготовка за санкциите, които инвазията щеше да донесе. Но тази година се очаква дефицитът да достигне 2% от брутния вътрешен продукт, заяви Силуанов в четвъртък, тъй като приходите намаляват, а разходите за военните действия се увеличават.
Кремъл наложи на Газпром еднократно увеличение на данъците, за да компенсира спада на приходите през тази година, тъй като газовият гигант се възползва от нарастващите цени, дори когато обемът на износа спадна в условията на война. Но петролният сектор остава най-големият източник на приходи. Досега Кремъл успяваше да покрие по-големия дефицит без особени проблеми, като използваше фонда си за богатство и увеличаваше заемите на вътрешния пазар, където местните инвеститори видяха, че алтернативите им се свиват в условията на санкции. Но Олег Вюгин, бивш високопоставен служител в Министерството на финансите, предупреждава, че фискалният натиск само ще нараства. "Основният проблем на руския бюджет е, че те искат да харчат много повече, отколкото могат да си позволят", каза той. "Фактът, че трябва да се обърнат към на фонда за богатство, за да покрият дефицита, е ясен знак, че предстоят проблеми".