Единството на европейския съюз по отношение на санкциите срещу Русия започна да се колебае, тъй като тревогите относно въздействието върху европейската икономика отслабват решимостта да бъде наказана Москва за войната в Украйна, анализира агенция Ройтерс.
Лидерите на ЕС се споразумяха в четвъртък за деветия пакет от санкции, но преговорите бяха остри, като Полша и балтийските държави, съседни на Русия, водеха кампания за по-строги мерки, докато държави намиращи се по-на запад, като Германия, бяха по-колебливи.
Някои, като Белгия и Гърция, както и Унгария, която все още разчита в голяма степен на вноса на руска енергия, се отказаха от по-нататъшни мащабни мерки, казаха дипломати от ЕС пред Ройтерс.
"Става все по-трудно да се наложат санкции, които да засегнат достатъчно силно Русия, без прекомерни съпътстващи щети за ЕС", каза говорител на белгийското правителство преди сделката на срещата на върха на лидерите на ЕС.
След като Русия нахлу в Украйна през февруари, поставяйки началото на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз показа единен фронт и отговори с бързи стъпки срещу Русия, необичайно за 27-членния блок, където противоположните гласове често превръщат дебатите в маратонски срещи.
Вече бяха наложени санкции на редица компании и руски физически лица, докато полетите на руски самолети бяха забранени и бизнесът с няколко руски банки беше забранен.
Но намирането на общ език сега стана по-трудно.
След разговорите тази седмица литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис описа последната сделка за санкции като "пропусната възможност", като каза, че е разочароващо, че държавите от ЕС прекарват повече време в обсъждане на изключения, отколкото на по-строги стъпки.
Последните мерки бяха насочени към субекти, свързани с руската армия, производството на дронове и замразиха активи на две руски банки, наред с други ограничения.
Но напрежението се усещаше по време на разговорите. Литва и други се противопоставиха на действията за осигуряване на изключения, за да бъдат освободени руски олигарси, занимаващи се с износ на селскостопанска продукция и торове, въпреки че този спор в крайна сметка беше решен, казаха източници.
Полша и балтийските държави, които са по-близо до фронтовата линия, разпространиха през последните седмици предложение за по-мащабни санкции, включително за руския газ и ядрената индустрия, и се противопоставят на изключения, като например за продажбите на руска стомана и диаманти.
Някои страни от тази група искат "Газпромбанк", през която минават енергийните плащания към Русия, да бъде поставена под санкции, каза източник, запознат с въпроса. Според него, че много страни не са склонни за такива санкции, но добави, че тези въпроси ще бъдат обсъдени през 2023 г.
За някои европейски политици, като тези от Полша, която е изправена пред война на прага си, колебанието на други държави да подкрепят по-строги стъпки се оказа разочароващо.
"Ние ще поискаме Германия да промени политиката си. Не е честно Германия да разчита на Полша да я защити от заплахата от война", каза Радослав Сикорски, бивш външен министър на Полша и сега член на Европейския парламент. "Само защото си по-богат и по-голям, не означава, че винаги си прав."
Русия твърди, че санкциите са подействали като бумеранг срещу Запада, повишавайки инфлацията, тъй като цените на енергията рязко се повишиха. Москва същевременно твърди, че собствената ѝ икономика е устойчива.
Освен това съществуващите мерки на ЕС не винаги са устойчиви. ЕС наложи таван на цените на доставките на руски петрол по море, но той се продава и без това под това ниво, така че приходите все още текат към Москва.
Таванът беше обявен като допълнително наказание за Русия, но някои официални лица казват, че основното въздействие е да се смекчат собствените ограничения на блока върху търговията с петрол, тъй като, при условие че цената остане под тавана, европейските застрахователи могат да поемат руските доставки.
Таванът за руския петрол, предназначен да приведе целия ЕС в съответствие със Съединените щати, беше коригиран в знак на реверанс към Гърция и Кипър, които имат големи флотилии от танкери, са заявили източници, запознати с въпроса.
Европейски дипломати и официални лица, говорейки по време на разговорите тази седмица, казаха пред Ройтерс, че блокът се доближава до границата на възможностите си.
"Сега сме внимателни със санкциите, за да не стигнем толкова далеч, че да навредим тотално на европейската икономика", каза Едита Хърда, посланик в Европейския съюз на Чешката република, която е ротационен председател на ЕС.
"Ако предприемем определени стъпки срещу Русия, това може да коства оцеляването на някои политически лидери. Трябва да дадем време на страните да се приспособят. Нуждаем се от просперираща Европа, за да помогнем на Украйна", каза Хърда, който председателства срещите на страните от ЕС, включително тези, които определят формата на най-новите санкции.
Унгарският премиер Виктор Орбан проведе кампания у дома срещу санкциите, използвайки плакати, показващи такива наказателни мерки като бомби, унищожаващи икономиката на Унгария.
Други са по-дискретни, докато някои гледат тайничко на бъдещите отношения с Русия след края на войната.
Германският канцлер Олаф Шолц каза този месец, че ЕС ще "затегне санкциите срещу Русия, докато Путин продължава войната си".
Той също така каза, че отношенията сега "се намаляват, намаляват, намаляват", но трябва отново да има възможност за икономическо сътрудничество с "една Русия, която слага край на войната".