По повод обширната статия за България в германския "Ди Велт" Александър Андреев потърси за коментар двама политически наблюдатели, които отлично познават България - германската политоложка Йохана Даймел и Мартин Котее от фондация "Фридрих Науман". Двамата отговарят тук на три въпроса на ДВ:
ДВ: Как според Вас ще се отрази тази публикация върху политическата ситуация и общественото мнение в България?
Йохана Даймел: Бих добавила, че статията се появява в един наистина важен момент за България и за Европа. Храбростта и политическата решителност на Кирил Петков правят силно впечатление в европейски мащаб. Информацията за активна военна помощ чрез доставката на дизел и боеприпаси за Украйна решително подобрява репутацията на България, която в ЕС досега изглежда доста мърлява заради политическите кризи и корупционните афери около Бойко Борисов. Направо да не повярваш на очите си каква политическа решителност е необходима специално в България, за да застанеш открито против Русия! България членува в ЕС и в НАТО, но в същото време е черноморска страна, силно зависима от енергийни доставки. Да не говорим, че чрез своите мрежи в политиката, икономиката и обществото Москва упражнява силно влияние. Точно тази страна под ръководството на Петков търси оригинални пътища и съумява да обърне в своя полза настроението в Европа. Това във всички случаи трябва да окаже въздействие върху българското общество. Доскоро изглеждаше, че страната отново ще се върне обратно към партиите на статуквото и кукловода Бойко Борисов, но статията в "Ди Велт" дава надежда, че ще продължи с проевропейския курс на Кирил Петков.
Мартин Котее: Тези слухове обикалят из София вече месеци наред, но сега вече е официално: реформаторското правителство на премиера Кирил Петков, което през лятото беше свалено чрез вот на недоверие, в една изключително тежка ситуация е поело отговорност и е действало в полза на нападнатата Украйна и на цяла Европа. Малка България реши да застане на исторически правилната страна - и пое голям риск. Според мен това е забележително. Германия и новият ѝ министър на отбраната в бъдеще спокойно могат да си вземат пример от България, смятам аз. Между другото: това не е само морална победа. Курсът на реформаторското правителство се оказа печеливш за България и в икономическо отношение. Фирмите и цялата икономика спечелиха от това, както виждаме днес. България преплува през кризата по-успешно от Германия. И доказа, че въпреки всички твърдения не се намира в енергийна зависимост от Русия.
ДВ: В България отново ще има избори - вероятно още през март. Виждате ли някаква връзка между публикацията и този факт?
Йохана Даймел: Разбира се, това е близко до ума. Президентът Румен Радев връчи на БСП третия мандат за сформиране на правителство. Както президентът, така и БСП биват смятани за приятелски настроени към Русия, а тази тяхна звезда според мен вече залязва. Някогашният генерал-майор и настоящ президент Радев се възпротиви срещу помощта за една страна, която е подложена на брутална военна агресия. Обратната позиция зае харвардският абсолвент Петков, който помогна с боеприпаси и дизелово гориво на отбраняващата се Украйна. Напълно съм съгласна с казаното от Петков: "Ние показахме, че светът е възможен без зависимост и страх от Русия". Много се надявам, че тази публикация ще помогне на българските избирателки и избиратели, много от които са изпаднали в политическа апатия в резултат от трайната политическа криза и многобройните предсрочни избори, че ще ги разбуди и ще им даде положителен импулс да пуснат бюлетината си за проевропейските партии и най-после да пресушат политическото блато около Борисов-Гешев-Доган и пр. Надявам се, че по-късно и на местните избори това ще помогне на страната да се измъкне от примката на дълбоко проникналите в системата партии на статуквото.
Мартин Котее: При следващото си явяване пред урните избирателките и избирателите ще се изправят пред една ясна алтернатива: Искате ли да гласувате за свободата и за произтичащите от нея възможности за индивидуално развитие и благоденствие или пък предпочитате и занапред да играете по свирката на един брутален агресор, който потиска и праща на смърт собствения си народ, само за да задоволи имперските си щения? Защото това е изборът. И нека всеки решава за себе си. Според мен всичко зависи от това коя от двете страни ще съумее по-добре да мобилизира своите привърженици.
ДВ: А как ще реагира Москва и как ще реагира Европа на тези нови информации за една много активна роля на България в подкрепа на Украйна?
Йохана Даймел: Току-що в София се проведе дискусия около влиянието на Москва, от която стана ясно, че Русия използва всички средства, за да разпространява пропаганда в България. Продължава да е налице и опасността от саботаж и подривни акции на Руската федерация срещу България, включително и срещу нейната военна и оръжейна промишленост. Руските власти включиха в списък за издирване разследващия журналист Христо Грозев. Кибератаките и дезинформацията са всекидневие. Може да стане дори по-лошо: Москва и нейните верни последователи в България могат да провокират политически безредици и целенасочена дестабилизация. Ето защо ЕС и НАТО с всички сили трябва политически и военно да подсигурят гърба на България. Най-малкото: приемането на страната в Шенгенското пространство отново трябва да излезе на дневен ред.
Мартин Коте: Москва навярно допълнително ще усили опитите си да подкопае българската демокрация: чрез подкрепа на дясно националистически сили, които всъщност са инструмент на Кремъл, и чрез систематичното разпространяване на дезинформация. Същите игрички се играят и в Германия. Така че днес Европа вече разбира кои са истинските ѝ приятели в България, надявам се. Това са реформаторите, които работят за промяна и за бъдещето. А не онези, които през лятото ги свалиха от власт.
Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.
Мартин Котее е регионален директор за Югоизточна Европа в германската либерална фондация "Фридрих Науман". От 2004 до 2010 година Котее беше говорител на германския президент Хорст Кьолер.
Автор: Александър Андреев